Sometimes we change our feelings but sometimes they change us. And we will never be the same becouse our love is power. [Arthur & Annabelle]

А ти изобщо защо не ми каза преди да отидеш при него? Кажи, Артур? Изпращаш брат ми на място от което не се знае дали ще се върне, пускаш мухи в главата на Максимилян да се жени, още нясой който обичам ще откъснеш ли от мен??

- Не знам, нямаше те цял ден? Дори Мануел не знаеше къде си. Или по-точно ме излъга, че не знае, защото си била с Максимилиян.

Да бях с него доволен ли си? Трябваше да чукажа че съм бремнна, но очевидно някой ме е изпреварил. Защо го направи за да му сипваш сол в раната???

- А какво трябваше да направя, Ана? Да стоя отстрани и да чакам детето ни да се роди, за да нарича него татко?

Не ти е достатъчно, че съм до теб нали? Не е достатъчно, че отне неко което принадлежеше на друг. И ако исках да нарича него татка сега НЯМАШЕ да съм тук!

- Но никога няма да съм и наполовина толкова важен за теб, колкото е той, нали?

Не би ли трябвало ти най- добре да знаеш как се чувствам? Не беше ли готов доскоро за умреш за Татяна, Артур?

- Бях, но полагам усилия да го променя! Бях глупак да очаквам да направиш същото!

С кое опита? Кажи ми моля те? С това, че при първото съмнение реши да ме изнасилиш? Или, че в мига, в който разбра, че съм бременна реши, че е на друг? Да ще ми се да беше негово, но уви е твое! И отново и отново колкото и да опитваш да ти дам шанс ти правиш нещо с което да ме отдалечиш. А за капак и брат ми пращаш на смърт!

- Чудесно! До кога ще обвиняваш мен за всичко, Ана?!

Това което има между мен и Макс едва ли си го изпитвал някога. А кой да обвиня? Аз ли дойдох да ти кажа, че ще се жениш за мен? Бяха останали два дни до сватбата ми с Макс...да обвинявам себе си ли?

- Не говори сякаш ти си единствената, която е изгубила някой, Ана! Но естествено, нали аз съм най-лошият от всички, обвинявай ме!

- Не извинявай ти си "невинен". И знаеш ли прав си, че никога няма да мога да те обичам както обичам Макс!

- Артур....корема ми...

- Разбира се, че не би. Все пак аз съм просто чудовище, нали?

- Хей, хей, хей! Успокой се! Погледни ме, всичко е наред. Тук съм.

- Но боли прекалено много, как да се успокоя...

- Ана!

- Помощ! Някой да ми помогне! Извикайте Деймиън!

- аз..

- Ана, моля те, кажи нещо!

- Деймиън!

* нека си представим че е припаднала.

- Да я заведем в лечебницата.