Dark soul

fredericca  tullamore | 25 | a lady | fc.adelaide kane

Това е приказка за строшените окови.
Шегувам се, въобще не е приказка. Приказките имат хубав край.

Живяла някога, в кула, извисяваща се самотно на морска скала, прекрасна кралска наследница.
Нека преведа:
В пусто, обезселено градче, някъде забравено  на италианското крайбрежие, съществувала една проповедническа дъщеря. Носела черни мантички, бели престилчици, дантелени якички – тоест, всичко каквото повелявало да облича една пасторска наследница. Приличала на миниатюрно копие на малка, безлична монахиня. Животът и, както предполагате, бил отегчителен наниз от дни, кой от кой по-дълги. Прекарвала ги в пеене по църковните служби, месене на нафори и събиране на изгорели свещи.

И както във всяка приказка, тук е времето онеправданата душа да бъде спасена от снажен благородник с чисто сърце. Но нека ви напомня, това не е приказка, а нашият принц не е бил нищо повече от пътуващ търговец на джунджурии втора ръка – спрели часовници, скъсани ветрила, нащърбени порцеланови сервизи и всичко, което може да обитава едно току-що обрано мазе, може би, дори вашето. За всеки случай, проверете катинара на избата си, защото въпросният обичал да вилнее нощем. Гореспоменатият нямал кон, а се придвижвал с импровизирано подобие на карета с едно хилаво магаре на име Рупърт. Припечелвал колкото да не бъде съвсем гладен, а останалото проигравал на комар.
Героинята ни, по правилно наивна повече от позволеното за една жена в разцвета на силите си, както можете да предположите, припаднала от любов по вечно пътуващия сладкодумец и най-вече, по неговите очи с цвят на незабравка... (защото, нека сме си честни, жените обичат тия работи).

За да не бавим повече повествованието ще кажем, че глуповатата госпожица избягала с него. ( Не, че не го очаквахте.)
Оказала се в големия град, да речем, за географско уточнение, той да бъде Верона и не след дълго разбрала с що за стока се е захванала. Търговецът имал харем от три жени, всяка гладуваща и неоправдана, но с поне по едно дете. Знаела, че върне ли се у дома, отецът й, колкото и смирен да бил той, щял да я погуби.
И тук приказката свършва.

В погасналия квартал цареше нощта. Два-три улични фенера се межделееха в далечината като чужди, страховити очи. Отдавна бе минало полунощ, ала и зората бе далеко. Бързаше, за да намери някой вход на кооперация все още отворен, за да се подслони за тази вечер. Така бе от седмици. Следобед продаваше цветя на моста до обувната фабрика,  с надеждата, че забързаните работници щяха да купят за съпругите си букетче, ала уви, на този свят му липсваше романтика. Прибираше се с празни джобове и изстинали ръце във вестибюла на нечий чужд дом и излизаше да се скита още преди да са я изгонили.

Една вечер, тъкмо когато бе на път да си ходи, след поредния безпарчен ден, на сергийката й се появи мъж. Беше висок и снажен като истински принц. Купи всичките й цветя и изчезна.

Години по-късно малката продавачка на цветя щеше да стане дукеса и да роди три прекрасни дъщери. Да погребе преждевременно съпруга си и да омъжи твърде рано единствената й останала рожба. Не бе разбрала за проклятието, от което баща й бе искал да я предпази, докато то само не бе почукало на вратата под формата на нежелано семейно наследство от майка й в навечерието на първата й брачна нощ.