She wasnt exactly sure when it happened. Or even when it started. All she knew for sure was that right here and now, she was falling hard and she could only pray that he was feeling the same way.

Защо винаги се намесваше? Каква му доставяше това удоволствие просто не го разбираше. Наталия извъртя очи при думите му и присви устни.
- Какво по дяволите искаш Тоби?? - почти изсъска в лицето му. Отново усети дразнението си си от този този....самохвалко. ..Не предполагаше, че може да е чак такъв досадник. И защо й се натрапваше така не разбра ли, че тя нямаше да му се върже, просто този мъж си наслваше късмета.
- А нека не забравяме, че не си никой, че да те представям. - нямаше и няколко секунди след като тя му бе отговорила и една момиче се разпищя излизайки от кухнята. Явно за това бе приготвил чашата с вода...абсолютен самохвалко.
- Нямаше ли неща по оригинално, фукльо? - попита го Крис, а смеха на Нат се разнеси около тях. Поклати глава и стана от мястото си ката заобиколи Тоби и дръпна Наталия за ръката, като от това дърпане тялото й се прилепи с неговата, а преди да се усети Крис я бе целунал. Но колкото и да не искаше да си го признае целивката на Крис нямаше нищо общо с онази на Тоби. Тази на Крис бе някак стеснителна, сякаш в нея прозираше страха от шамара който можеше да са отнесе след това и се колебаеше дали бе постъпил правилно. Докато онази на Тоби...о в онази целувка имаше страст и желание, нямаше го страха.
- Ето така се прави, фукльо. - констатира Крис след като бе откъснал устните си от тези на Нат. А тя го гледаше с широко ококорена очи и отворена уста, не знаше какво трябваше да каже в този момент, защото тя бе наистина стъписана от действията и думите на Крис. И преди да се усети гочу да се обръща към нея с висок глас така че да е сигурен, че и той щеше да гочуе.
- Хайде има по- интересни неща за правене от това за седем тук, Нат.- хвана ръката й, а тя погледна към Тоби някак потресено без да се усеща че го беше направила.

Какво за Бога се беше случило току - що? Първо Крис, а сега и Тоби? Сериозно ли? Какво им ставаше на тези мъже? Тя не им беше някоя парцалена кукла, която да размятат нагоре надолу мислейки си, че могат да я включват в някакви игрички. Наталия присви очи срещу Тоби и докато възрастната жена го налагаше и той бе абсолютно беззащитен, Нат щракна с пръсти му подпали крачола на панталона му. Като леко му смигна
- Сега разбираш ли, защо не те ПОНАСЯМ? - попита го тя - О и мисля, че имаш нужда от вода. - игнорирайки Вера, Нат взе една чаша с алкохол от бара и заля горящото место, а то пламна още повече
-Опс, моя грешка май обърках чашите. - Нат почувства облекчение, въпреки че не можеше да не си признае колко много й бе харесала целувката, която бе споделила отново с Тоби
-Сега вече, можеш да отидеш и да се позабавляваш с някоя кукла, защото аз няма да бъда парцала, който ще размятате нагоре надолу - заяви му ясно тя, така че да бъде чута и от Крис. Какво си мислеха, че ще ги остави да я правят на маймуна, о жестоко се бяха объркали, тя нямаше да играе тази игра.
- А сега ме извинете господа, но аз имам по важна работа от това да се занимавам с двама мухльовци. - нямаше да им остава длъжна, нямаха право да я излагат по този начин, първо единя след това другия, какво щяха да си помислят хората? Че е поредната лека жена, с която може да си легне всеки, нямаше да стане тази дето я мислеха тези двамцата.

Наталия тъкмо преминаваше през входа, за излезне и да забрави изобщо за съществуването на господин мухльо и на господин фуккльо, когата се чу чу разклащането на прозорците, а след това и силния звук от чупещите се стъкла, които се разхвърчаха навсяка, нат усети как едно стъкло се бе забило в ръката й, но това нямаше значение, първата мисъл в главата й бе какво се бе случило току що и Тоби...дали тя бе предизвикала това. Нат влезна обратно както бе излязла, и дори не помисли какво бе станало с Крис, напратив подмина го единственота което имаше значение беше той. Не разбираше какво я бе заинтересовал толковя дали е добре, но притеснението й за него я сръчка в корема и той се сви на пулсираща топка.
- Какво се случи току- що? - не бе предполагаля че може да предизвика нещо такова, разбираше да бе подпалила нещо в бара, да, но тя бе подпарила крачола ву не можеше от един крачол да се взривят всички прозорци
- Добре ли си? - етоказа го...приклекна до него и го пагледна в ачите, това ли искаше? Не определено товя не й бе целта. Ппосто не искаше да я напраят напоредния парцал нито пък да се панесе навсякъде из Камелот репутация на лека жена спрягана с нйнота име.
- Аз.....съжалявам.. - ако не беше така едва ли щеше да се извини. И можете да бъдете сигурни, че Нат нямаше да си признае на другия дян че това се бе случило..защото тя наистина не искаше да попада под влиянието на Тоби, просто не грябваше да го позволява.
- Наистина съжалявам не трябваше да правя това, просто вие ме изкарахте извън контрол- призна си тя, това си бе честата истина, закото ако не се бяха съревновавали утре нямаше да свързвят името й с това на лика жена. Та тя бе все още девствена. Нат притвори очи забелязвайки най накрая борката в ръката си но отново я игнорипа вглеждайки се в очите на Тоби.
- Ще е най- добре ако седиш далеч от мен така няма да ди вредим един на друг

Никога не бе виждала Тоби да се държи по този начин, това я изненадваше наистина много, когато ръката му взе в своята нейната сякаш отново електричеството премина през кожата й.
-Аз.. аз просто излезнах с него, нямам вина за това, че решихте да се мерите, кой е по - голям мъж.. - обясни му тя, вглеждайки се в очите му, сякаш потъна в тях и нищо около им нямаше значение, можеше да изследва душата му, да я накара да се почувства по - добре, все едно потъваше докато наблюдаваше двуцветните му очи, които така силно я привличаха към себе. Имаше чувството, че никога не се бе чувствала така, но и не трябваше да позволява на това чувство да се засили, защото не знаеше какви щяха да са последиците, не, по- скоро не искаше и да разбира или знаеше какви ще са и накрая въпреки всичко тя щеше да му позволи да си играе с нея и да я нарани. Точно това не искаше да се случва колкото и да й бе симпатичен и да я привличаше към себе си, колкото и да копнееше за сладките му горящи устни върху нейните, просто не можеше да го направи.
- Тоби...аз не мога. - каза му дърпайки ръката си към неговата, и сякаш в този момент като спасителна жилетка се бе появила Вера, за която Наталия щеше да се хване и да се измъкне от неудобството, което бе изпитала току- що. Но забеляза и нещо ново в арогантния му задник, на него му пукаше повече за ръката й отколкото за кракът му и за пръв път сякаш не бе постъпил егоистично. Това накара устните й да се изкривят в едва забележима усмивка, без дори да се усети, че го бе направила.
Подаде ръката си на възрастната жена, а тя внимателно започна да обработва раната й, Нати сякаш не усети нищо, докато нежните й ръце я превързваха.
-Благодаря ти, но мисля, че той има повече нужда от теб от колкото аз. - искаше наистина да се погрижи за него, да остане при него, но можеше ли да си го позволи, дали това нямаше да изглежда по друг начин в очите му, а определено Тоби трябваше да се постарае ужасно много, за да спечели доверието на Наталия.
-Мисля, че ще е най - добре да си вървя.

Преди да каже каквото и да е било пръстите на Тоби се бяха впили в ръка й, толкова силно, че Нати бе принудена да прехапе долната си устна, бе сигурна, че след това щеше да остане следа от хватката му на китката й. Но знаеше, колко гузно се чувстваше, че искаше да му помогне. Отказала се от това да си тръгва може би можеше да си позволи тази близост с него, само веднъж? После можеше да се прави, че това не се е случвало, нали? Нат се усмихна леко, когато Вера ги остави сами и поклати глава срещу него.
- Едва ли искаш да съм добре, ако искаше това, нямаше да реагираш по този начин преди малко..- започна тя, подсмихвайки се леко и поклащайки глава, ако не бяха започнали с магариите си изобщо нямаше да се стигне до това положение и нито той щеше да е подпален- нито тя със стъкло в ръката. - Въпреки, че ако трябва да бъда честна, наистина ми хареса много повече твоята целувка от неговата, но това нека забравим, че съм го казала. - и точно когато си мислеше, че няма на къде да става по - лошо, усети нечия ръка, която я издърпа и я дигна от земята.
- Но пък за сметка на това, ако не беше той сега нямаше да си в това състояние. - намеси се Крис, който я дръпна към себе си, сякаш беше негова, а Нат гледаше невярващо на случващото се. Какво за Бога им ставаше тази вечер на тези мъже? Да не би да откачаха?
- Какво си мислиш, че прави? - попита го тя, като се опита да измъкне ръката си, но той също имаше силен захват като Тоби и тя бе безсилна срещу него.
- Това, което трябваше да направя много отдавна, но чак тази вечер ми се отдаде възможност и няма да я пропусна заради някакъв фукльо.
- Но ... аз просто излезнах с теб, не съм искала да имаме нищо общо... - е явно Нат беше прекалено късно за тези ти пояснения, защото преди да се усети, той отново я придърпа към себе си и тялото й се блъсна в неговото, а устните му бяха върху нейните преди да успее дори да протестира срещу действията му,

Преди да се усети какво се случваше ръката на Тоби я бе дръпнала зад него, а той застана разправяйки се с Крис, е поне за това можеше да му бъде благодарна, нали? Може би и мнението, което имаше за него не бе съвсем правилно? Може би имаше нещо, което не бе виждала до сега в него? Да прекалено много въпроси, които щяха да очакват своите отговори, а Нат не беше сигурна, че искаше да им ги даде. Да... страха беше голямо чудо, което тя изпитваше когато въпроса опираше до мъжките индивиди. Мислеше си, че всичко, което искат от една жена е просто да я вкарат в леглото си, както и Крис й доказваше, че беше един от тези мъже, в която графа също спадаше и Тоби. Но тази вечер бе видяла една негова страна, която не бе срещала преди. Може би ако му дадеше шанс? Не. Не можеше или пък можеше, но нямаше да признава, че го е направила? Защо не, може би щеше да бъде забавно и да си прекара добре поне за малко? Нат отново се почувства странно осъзнавайки, че той току- що я бе спасил въпреки, че бе сигурна, че го болеше. Крис го погледна присвивайки очите си, от което се получиха две малки линии, но без да казва нищо грубо се откъсна от хватката на Тоби и обръщайки им гръб си тръгна. А тя...тя направи нещо което не бе очаквала, че ще стори.
-Благодаря ти. - а докато го изричаше, ръката й намери неговата и го обърна към себе си, но този път не неговите устни си проправиха път до нейните, а нейните до неговите. В този момент тя не мислеше, нямаше и как да го направи. Просто се пусна по течението, което я отнасяше далеч от всичко случило се тази вечер, а тялото й, то просто от само себе си се притисна в неговото изтръпнало от това, което се случваше в него.
-Едва дишам, когато си близо. И искам да те целувам, но знам, че не мога и това ме влудява. - призна си тя откъснала устни от неговите и му каза самата истина без дори да се замисля, че бе казала мислите си гласно.