She wasnt exactly sure when it happened. Or even when it started. All she knew for sure was that right here and now, she was falling hard and she could only pray that he was feeling the same way.

Беше един от ония дни..дните,в които меланхолията бе обгърнала с цялата си прегръдка съзнанието на Нат и само мрачни,студени и празни мисли се лутаха в главата й. Все едно падаха листата на дърветата,все едно беше есен и сякаш тя можеше да усети студения полъх на ледения северняк..смяна на сезоните,така го наречете. Момичето седеше на перваза на прозореца си, а вратите на прозореца бяха широко отворени.Крехкото й тяло бе покрито с парче плат,стигащо до коленете й. Мекият и топъл вятър на вечерта галеше косите й,каращи ги да придобиват една естествена и непринудена форма, която правеше външният й вид напълно съвършен. Ирисите й се бяха впили далечината,в светлините на града. Това беше един от ония моменти, в които животът й минаваше като на филм, спомнеше ли си нещо усещаше всички чувства наново. Лицето й бе безизразно, единствено дългите мигли, които пърхаха като пеперуди нарушаваха иначе застиналото й лице. Наталия обичаше тези вечери, вечерите, в които можеше да си позволи да не бъде тази ледена кралица, която всички познаваха. Можеше да седи така с часове, но след известно време, когато направеше равносметката решаваше, че е време да се забавлява, както направи и сега.  Трябваше да излезне, да се разкара нанякъде... Може би някой от поредната сбирка или в някоя таверна или просто да се разходи в гората. Където й да е само да не продължава да седи така. Въпреки, че именно седенето на прозореца я успокояваше толкова много.
Момичето отвори вратите на гардероба си и измъкна една рокля, а след това я огледар за да установи дали наистина й харесваше точно тя. Когато взе решение я  облече набързо,среса косата си, но на Нат не й трябваше много за да постигне ослепителния си вид, грабна кесия с монети  и излезна. Вървеше по улиците към гората , съвсем не обезпокоявано, а дома й не бе прекалено далеч, от плажната ивица.
След като пристигна момичето се изкачи на хълма и пред нея се откри пленяващата гледка на морето, на луната, която даваше перфектното си отражение в него. Седна върху пръста загледана в гледката. Странно, но тя обожаваше чувството, когато усещаше как дробовете й се изпълват с чистия въздух..  Но също така обичаше да прави неща, които..биха я убили по-бързо като алкохолът  и тем подобни, които бяха определени като "грехове" и "неправилни" действия в обществото, но всеки знае, че тя никога не се бе съобразявала с него нямаше и да го направи. Въпреки, че на нея не й костваше и грам от всичко това, неправилни неща?  И всичко, което можеше да ви дойде на ум точно  в този прекрасен миг. Наталия  усещаше въздухът,как навлизаше в дробовете й,как ги изпълваше. Притваряше леко очи,а щом ги отвореше погледът й срещаше лунната светлина, която ги заслепяваше,но тя упорито отказваше да ги затвори отново.Не искаше да пропусне и миг от тази гледка.
Добре де, но ако продължаваше да седи тук, колкото й красиво и спокойно да бе, тя определено нямаше да намери каквото й да е било забавление. Лека въздишка се откъсна от устата й, докато ставаше от земята. Тръгна с бавна крачка обратно по скалите.Докато не си удари крака в нещо. Скала. Камък... едно от последните й предположения би било за човек, но именно това се бе изпречило на пътя й или по – скоро беше някой от крайниците му. Разтърси главата си, която в момента представляваше вихри от безпорядъчни мисли и се обърна към момчето.
- Съжалявам, не ви видях...
И въпреки че нещата й се виждаха двойни (най-вероятно смяната на състояние от над-земята – върху-земята), тя подпря лакътя си на скалите и направи смел опит да се изправи.

Нат се вгледа в него но какъв джентълмен само и все пак какво се учудваше и тя не знаеше, все пак всеки в Камелот бе запознат с репутацията коьто се носеше на господина, който най- накрая бе решил да се изправи и я гледаше ...ах този поглед и тези жестове ...ГОСПОДИ НАТ! Спри да мислиш за него по този начин, той е по- голям женкар и от Краля. Изобщо не си и помисляй за онази целувка. О, да Наталия бе имала близка среща с устните му. Но със сигурност той не помнеше това и как би могъл да помни...особено след думите му.
- Но разбира се, че не ме помниш. И как би могъл?- започна тя въпреки, че и тя не знаеше защо се държеше по този начин, може би самото му присъствие я караше да го прави. О как само я дразнеха такива мъже...бяха точно като свине и определено точно в този момент й се искаше да му подпали заника някоя магия и да се чуди господин Аз съм цар от къде му е дошло. Наталия извъртя очите си проклинайки, че се бе спънала точно него. Но дали точно това не му бе чаровно на мига?
Изправяйки се тя изтупа роклята си с няколко движения и отново се обърна по негова посока.
- Дали идвам тук често? А ти дали не питаш всяка точно този въпрос? - отвърна му отново тя дори небе сигурна дали искаше да продължи този разговор. Но дори и фактите, които бяха всеизвестно достояние не можеше да отрече, че той бе ослепителен и въпреки това онова гласче отново се обади в главата й , че трябва да седи колкото се може по далеч от него. Моля ви се вие мислите ли, че отново щеше да му се върже? Може би..да но единствено и само ако е под въздействието на някой опиат или алкохол...в противен случай щеше да седи далеч от него, защото не искаше да завърши с разбито сърце в края на историята и н желаеше да е поредната в леглото му нито последната дупка на кавала.
- Със сигурност просто минавам от тук, но някой бе решил да препречи пътя и да ме лиши от щанса да продължа по пътя си.- отново заговори тя обръщайки се към него със сигурност някой бе имал тежка вечер и определено това не бе мястото където  трябваше да си полегне. Извъртайки очи бе готова просто да продължи по пътя си, но нещо я спря и тя не знаеше каква, но не тръгна а се обърна за да добави.
- А това със сигурност не е най- подходящото място за сън на някой може да му се прииска да подпали задника ти. - една дяволита усмивка се появи налицето й знаейки, че този някой в действителност бе тя и нищо не желаеше по - силно в момента.

О Богове как можеше този мъж да бъде толкова дразнещ и винаги да има отговор за всичко, което му се кажеше, вече определено си променяше дори и малкото положително мнение което й беше минало през главата й.
- Аааа, ти се наистина дразнещ Тоби, направо не знам, защо наистина ни ти подпаля хубавия задник и да изтърчиш от тук като опарено котенце - вървяха а тя не намираше причина поради която той да продължава да се влаги след нея. Но нека не си кривим душичките някъде дълбоко вътре в себе си знаеше, че това й харесваше, харесваше й да го гледа, как се бореше за вниманието й, което тя усърдно отказваше да му даде. Щеше да го накара добре да се припоти преди да получи каквото и да е внимание от нейна страна, защо? Ами защото искаше да му покаже, че жените не са кукли с които просто ще си поиграеш, или просто чук и чао. Не Нат не бе такава и нямаше да му даде да си мисли, че тя ще да е пореаната бройка в леглото му.
- Те да не си луд? Какво наистина имаш в главата си, бръмбари? – нямаше начен да влезне в това езеро просто за да се случеше това първо трябваше да я завлачи до там за косата. Но не можа да издържи и на този напън и да не плъзне тайничко поглеаь си по перфектно устроеното му тяло, а тази прилепнала тениска определено очертаваше всяка извивка и очертание на мускулите му.
- Накарай ме! Няма просто начин да влезна в това… наподобяващо на езеро нещо! – заяде му се тя, а една предизвикателна усмивка се бе появила на устните й без нейно разрешение. Не искаше изобщо да му показва това, а ощи по- малко искаше да го предизвика да направи нещо, за което след това щеше да съжалява.
-Хайде.. стига си си играл като някакво бебе! - опитваше да отклони погледа си от него и да се направи на не заинтересована към тялото му, което определено привличаше отново и отново именно него, но Нат упорито го местеше навсякъде другаде оглеждайки обстановката на околол.. – Ще си тръгна с теб или без теб, все ми е едно. – добави тя като му обърна гръб и с бавна крачка започна да се отдалечава, но имаше едно нещо и то определено бе, че никога не трябва да обръщаш гръб на някого като Тоби

Наталия със сигурност не бе очаквала това, което се бе случило. И както си бе помислила и първия път, просто не бе трябвало да му обръща гръб и да се опитва да си тръгне. Да си имаш работа с магьосник, който приемаше магията като игра не си беше шега работа и определено Нат това щеше да го запомни. Тялото й бе привлечено бързо и силно от магията му и преди да се усети се бе озовала в ръцете му. Това не трябваше да се случва мамка му. Близостта му й доказа, че колкото и да се правеше на безразлична към него това не бе така и чувствата, който се появиха й напомниха, че близостта му й харесваше колкото и да го отричаше. Въздуха й секна за секундата, в която той се бе вгледал в очите й, сякаш можеше да види душата му.Отдавна не бе срещала някой, който толкова искрено да се загледа в погледа й, отваряйки си душата - защото очите бяха прозорец към нея, а когато срещу теб стоеше магьосник - те бяха не само прозорец , ами широко отворена врата, и все пак тя не използва способностите си нито за миг тази вечер, защото знаеше, че щеше да е много нечестно спрямо Тоби, а за пръв път не искаше това да е така. Обикновено хората не смееха да я погледнат в очите поради една или друга причина, защото или криеха нещо или се чувстваха неудобно поради необикновеността им.
А след това чу думите му, това я накара да се замисли за секунди дали може би не бе искрен в думите си. Но причината да не му вярва, бе скапаната му репутация, която се носеше навсякъде сред хората в Камелот.
И точно в този момент тя прозря истината, която се бе пламнала в очите му като току- що запален огън. Очите на Нат се разшириха, а тя бе готова да обвие ръцете си около вратът му преди да бе направил това, което бе прозряла.
-НЕ! Тоби не го....... - и преди да бе изрекла края на изречението си я бе пуснал и тялото се запозна от близко с водата, която бе достатъчно студена сравнение с топлината на тялото й. Наистина беше животно и точно тук за миг съжали, че бе помислила, че не я забаламосваше с думите си и съжаля за това, че тялото й бе почувствало това, което искаше вече да зарови дълбоко в себе си, все едно не се бе случвало. Цялата беше мокра, дрехите й бяха мокри, а изправяйки се, застана пред него, а ръката й съвсем случайно се отплесна и му удари шамар.
- ТИ... ТИ... Ти си непоправим! - развика му се тя, а след това отново се врътна опитвайки се да избяга колкото се можеше по - бързо от него извън водата/ Ах този човек, просто продължаваше ужесточено да я дразни и да лази по нервната й система.
- А, мразя те, Тоби!!

Той май наистина не знаеше, колко безрасъден беше. Това бе едно от нещата, който я дразнеха в него. Всички магьосници поне малко се прикриваха защото искаха да запазят главите си цели, но не! Тоби просто си играеше по какъвто и да е начин с нея без изобщо да го интересува какви последствия може да има това. Наталия усети топлия вятър, който бе изсушил дрехите й, а това я накара да спре на мястото си и ето отново ползваше магия. Господи та той на колко беше? Да не бе на 12 ? Дори дванадесет годишните магьосници знаеха, че това е пълно безрасъдство и ще завърши зле за всеки, който го правеше. Наталия се обърна към него отново посрещайки различните му очи, но не бе готова за последствията от това. И както бе готова да му каже, нещо. Тя просто спря, нямаше какво докато той заговори вместо нея. Защо го мразеше? Искаше да знае защо я дразнеше толкова много е това бе нещо, което Нати нямаше да му спести.
- Защо!? Наистина ли ми задаваш този въпрос, Тоби? Искаш да разбереш, защо? Добре ще ти кажа. - започна тя като се приближи още малко към него и застана изкушаващо близко до него, а погледа й... е той попадна на устните му, онези меките, които бе вкусила само веднъж, но сякаш бяха изгорили душата й за винаги, оставяйки спомена за себе си в нея да гори и да си спомня за мекотата и сладостта им. Но бързо избута тези мисли някаъде дълбоко в себе си, заключвайки ги.
- Защото си безрасъден, не мислиш с главата си, какви биха били последствията за теб и за всеки, който е около теб в момент, в който правиш магия! Защото си Мъж, не, не, по- скоро защото се правиш на мъж! Един истински мъж, никога не би сменял жените си като носни кърпички, сменяйки постелята си всяка нощ!- спря за да си поеме глътка въздух, а след това продължи отново присвивайки очи срещу му.
- И още нещо, заради огромното самочувствие, което имаш! Това, твоето вече не е реално! Ето сега знаеш, доволен ли си? - попита го тя на свой ред, като й се искаше да отстъпи крачка на зад, но просто не го направи продължаваше да се вглежда в очите му.
- А ти, защо по дяволите толкова държиш да имам различно мнение, за теб, Тоби?

Дъха му погали кожата й, а Наталия притвори очите си в опит да се въздържи, но просто несъзнателно прехапа устните си, как можеше едновременно да я дразни толкова много и в същото време да я привлича към себе си? Говореше му как го мрази, какво отвръщение изпитваше към всичко, което правеше, но защо тогава седеше като статуя срещу него в момента, защо усещаше желанието в себе си да докосне устни до неговите и отново да ги вкуси? Може би защото точно това желание потискаше постоянно в опитите си да избяга от него? Но точно в този миг тя не искаше да го направи въпреки всичко, което му бе казала.
Дишането й сякаш се забърза, а сърцето й за секунда сякаш спря да бие преди отново да възвърне обратно нормалния си ритъм..
- Тоби, аз... - започна тя с много по - смекчен тон от преди няколко секунди, сякаш бе забравила за всичко, което му бе наговорила преди секунди, защо се правеше на такава каквато изобщо не беше пред него? А да защото я бе страх, бе я страх да не остане наранена след него, а на нея й бе пределно ясно, че веднъж да се подчинеше на волята му, веднъж да попаднеше в мрежите, които плетеше, щеше да бъде наранена, защото той просто не бе мъж за една жена, поне с това, което показваше.
-Моля те отдръпни се, преди да съжалявам след това. - каза му тя, а дъха й на свой ред докосна кожата му галейки я, искаше от него да се отдръпне, а защо тогава самата тя не го правеше, защо продължаваше да си го причинява, защо седеше като ледена статуя, която просто чакаше да бъде разтопена, за да успее да помръдне

Нат бе на предела от това да се разтопи и това да умре от яд, че в този момент той не я бе целунал.. господи какво я караше да се чувстваше по този начин, не искаше да се чувства така, защото не можеше да си го позволи. Вече даже започваше да си мисли, че вината за доверието й не бе в това, да страда след това, а в това, че може да си позволи да се влюби, защото любовта те правеше слаб, а тя не искаше да е слаба, ако си позволеше да се влюби щеше да си позволи да й пука, за някого, а тя искаше да пази това за себе си и за някой който си заслужаваше, въпреки, че не знаеше дали той си заслужава или не.
И когато той се одтръпна тя без дъх, дори не смееш да издиша този които си бе поела, защото я бе страх, че нямаше да успее да си поеме въздуха отново.
Опита се да се върне в съзнание, да забрави за това, което я е накарал да изпита и да бъде себе си, въпреки че тя по - скоро в момента бе себе си, отколкото когато се правеше, на нещо което не е .
Но думите му сякаш я свалиха на земята и тя спря да си мечтае да докосне устните му отново.
-Аз не те задължавам да седиш тук с мен, Тоби. Свободен си да си вървиш, а аз съм голямо момиче и мога да се оправя сама. - заяви му тя, като очите й го погледнаха косо и се присвиха, като се отдръпна още повече от него, имаше нужда от пространство, за да не започне отново да копнее за устните му, вече му бе показала достатъчно не искаше да вижда повече от нея.
- А и не смятам, че има за какво да ми доказваш каквото и да е било. - тотално си противоречаха думите й и действията й, за това просто не продължи да казва каквото и да е било повече.

Той какво бе направил току- що? Нат отново бе стъписана от действията му.. да не би наистина да я бе целунал по бузата? Това не беше истина просто.. как ? Защо? Нат продължаваше да го гледа стъписано и не знаеше как точно трябваше да реагира в момента... Но следващите му думи я изненадаха още повече.
-Не си позволявай такива своеволия, Тоби, и със сигурност няма да има после! - не искаше да го среща повече днес, стигаше й толкова Тоби за днес, нямаше да го издържи още време близо до себе си, пречеха й чувствата които се появяваха когато той бе в такава опасна близост. Не можеше да повярва, че можеше да изпитва каквото и да е било към този човек, как можеше да има каквото и да е било привличане с него, след като единственото, което имаше в него е само и единствено самочувствие, което се проявяваше във всеки един момент, вече се чудеше дали изобщо можеше да обича някой друг освен себе си, никога нямаше с това неговото самочувствие.
Нат си тръгна преди да е успял да й каже каквото и да е било, защото искаше да избяга от него, за да не направи някой опит да вкуси онези устни, който толкова я привличаха към себе си и на чието въздействие не можеше да устои. Забърза крачката си, за да не се върне и да го настигне. Трябваше да се прибере, да се скрие от него, от света и да успокои душата си, която Тоби току- що бе разклатил с действията си, дори самото му присъствие я притесняваше достатъчно, Наталия най - накрая стигна до дома си, след толкова време прекарано в размисли и страсти относно Тоби. Но просто това не й се получаваше, защо трябваше изобщо да си признава, какво се случваше вътре в нея, не искаше да чувства това точно към него, не искаше да му позволи да има тялото й както на всяка срещната...

Наталия бе решила, че трябва да направи нещо по въпроса "Тоби" и за реши да говори с една от близките си приятелки да й уреди среща с брат й. Просто може би имаше нужда от някой до себе си, за да спре да мисли за Тоби и за привличането което бе изпитала към него. Може би просто си фантазираше, че се чувства така? Може би просто той замайваше съзнанието й. Да точно така, сега след срещата й с Крис просто щеше да се почувства облекчена и всичко щеше да е наред. Щеше да разбере, че няма нищо към Тоби и отново всичко щеше да си е по - старо му. И тя щеше да разбере, че наистина няма абсолютно нищо към него. Да точно така.
Докато Нат бе обзета с всички тези мисли, чу почукването на вратата, а след това бързичко отвори излизайки завари Крис. Е добре трябваше д аму признае, че изглеждаше добре, определено не бе сбъркала като бе помолила Катрин да й уреди тази среща.
-Изглеждаш чудесно - разбира се беше и пълна противоположност на Тоби, Крис хвана ръката й е целуна длантта й, защо обаче тогава тя продължаваше да мисли за него. Добре Нат тази вечер поне си го избии от главата няма нужда да мислиш за него след като правиш това именно за да забравиш мислите, които имаш към Тоби.
-Благодаря. - отвърна Нат, а той й направи път да мине, пътя им премина почти в мълчание, защо наистина не знаеше какво да му каже, все пак трябваше да има нещо за което да си говорят. Но просто докато не стигнаха нито един от двамата не проговори, Крис й отвори вратата на една от староприемниците, в която имаше нещо като бар.
С Крис бързо се настаниха, а той се разходи до бара за да вземе по питие, а когато се върна разговора им все едно тръгна от само себе си, и точно в този момент Нат забеляза Тоби. Защо този мъж беше навсякъде, върна погледа си върху Крис, който й направи знак, че трябваше да му отговори на някакъв въпрос, който тя не бе чула, но все пак му кимна с глава, а след това без да разбере какво се случва той я бе целунал по бузата.
Наталия не реагира по никакъв начин, все пак нали това искаше да спре да мисли за мъжа с двуцветните очи .
-Това защо беше? - попита го тя, а една срамежлива усмивка се показа на лицето й.
-Защото си наистина красива, Нат. - е това я накара да се изчерви, добре не можеше да отрече, че той я караше да се почувства желана и наистина добре.