If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway.

30 - Villagers - Alexander Skarsgård

Човек не може да избере семейството, в което да се роди, в което да израстне, където да бъде възпитан. Всичко се случва по толкова странен начин, че в една осъзната възраст, разбираш къде си попаднал. Историите, които бяха минали през главата ми, бяха ужасяващо много. Някои ужасни .. другии по - ужасни .. трети, по - ужасни и от по - ужасните. Все пак бях израстнал в семейство само от един член, а именно майка ми, която така и не намери сили, че да ми обясни какво толкова се е случило, че преди време се е озовала с дете, без да има кой да й помогне. Никога не ми е говорила за това, но бихме могли да разгледаме всичко останало, което успя да стигне до ушите ми .. къде случайно, къде не чак толкова.
* "чиста пачавра", както се бе изразила съседката ни. Тогава, когато за първи път чух тази дума, още бях твърде малък, за да знам значението й, а когато го научих, онази беше умряла .. сигурно от злоба, та не можех да й върна унижението, което ежедневно хвърляше на майка ми, която беше изключително притеснена, че да се защити, а може би не можеше да го направи.
* "изгубила си е ума тази вещица .. и това дете.. що изчадие?", бяха пък други думи, които чух много наскоро, на погребението на майка ми .. и вярвайте ми, нямаше как да не се изправя срещу това. Почти пребих този мъж, който бе дръзнал да осквернява гроба на тази толкова добра, мила, грижлива, жертвоготовна жена.
Сигурно се досещате какъв извод ще си направим: Джон е копеле.
Да, такова, точно. И не ме е срам от това. Както споменах, аз не съм виновен за това. Но пък може би никой не е . Просто се случва и трябва да се примириш. Освен това живеем в такова общество, в което всеки трябва да си знае мястото и да си стои в прислойката. Нямам нищо против това. Обичам живота си. А всеки може да си говори, каквото си иска.

Както стана ясно, не знам много за живота, който е живяла майка ми преди това, но със сигурност този, който води в момента ми е кристално ясен. Аз живея на обиди. Цял живот. Никога не бях чувал добра дума .. дори когато направех нещо, което наистина би могло да заслужи огромна похвала, а не укор. Но никога не съм се обиждал .. погребението прави изключение.
И въпреки че в селото си не съм приеман добре, нарочно оставам тук и ще остана завинаги, защото другите не ме интересуват. Това е моето родно място и тук смятам да прекарам живота си. Нямам намерение да ходя никъде .. и вярвайте, не си отмъщавам за думите. Те са нищо. Отмъщавам само с действия. И нищо повече. Просто съм добър, държа се добре, а всички виждат в това някаква замаскирана добрина .. това наистина не ме вълнува .. дори напротив. Силно ме впечатлява и радва. Думите на хората са наистина последното нещо, което съм склонен да слушам изобщо.
Обичам това, което съм. Винаги съм се обичал. Това, с което се занимавам не ми носи особено много доходи .. по някои обясними и някои необясними причини, които възпрепятстват развитието ми, но не мога да се оплача. Животът ми е страхотен. Сам съм, мога да се грижа за себе си ... някой ден, когато намеря жената, за която да се оженя, то тогава може би всичко ще представлява проблем, но кой би омъжил дъщеря си за едно копеле? Хората не бяха склонни да гледат качествата... интересуваха ги само клюките, които постоянно се разнасяха, а на мен все така не ми пукаше за тях. Имах само един приятел и това ми стигаше. Живея скромно, откакто съм се родил, че и до сега. Всичко ми е наред. Обичам живота си и само това има реално значение.