Thomas Stuart||30years||Nobility||FC: Jonathan Rhys Meyers

С едно по-рязко движение писмото се озова в камината. Пламъците жадно погълнаха хартията така, както любовта изгаряше сърцата; червеният восъчен печат се разтече, подобно на кръв - също като онази, капеща от душата му; дърветата в огъня изпращяха, но той сподави вика си от мъка. Такъв беше - още от малък криеше болките си, преглъщаше сълзите си, вдишваше дълбоко, а после издиваше гнева си. Винаги успяваше да излъже с очи, да измами с думи. И сега щеше да успее. Трябваше да успее. Така беше правилно. Така беше справедливо. Не само за него, но за всички.

"Обичал ли си някога така,
Че чак дъхът в гърдите ти да спира?
В един миг да политаш със крила,
А в другия - по малко да умираш?"

Някъде в мълчанията се криеха отговорите на незададените въпроси. Някъде в малките разстояния, които ги деляха, се криеше всичко недоизказано. Някъде в тъмните сенки на нощта вместо устните, говореха очите, някъде там говореха и докосванията. А думите - колкото ида напираха, не излизаха.
Защо?

"Обичал ли си някога така,
Че чувствата отвътре да изгарят?
Любов, омраза, ревност и тъга,
Завършващи с безумна страст накрая..."

Докато светлината от камината играеше по стените, някой се промъкваше от сенките на стаята, нарушавайки тишината, превърнала се в перфектната музика за валс на чувства и огън.
 - Милорд, всичко наред ли е? - попита един женски глас. Томас се обърна и я погледна толкова студено, сякаш вътрешно изобщо не гореше.
 - Всичко е повече от добре, лягай си.
 Жената пристъпи напред, сякаш изобщо не беше чула думите му.
 - Пак ли мислиш за нея?
 - Не - отсече непоколебимо той. Тя се взря малко по-продължително в лицето му.
 - Не ме лъжи, Томас. Аз съм твоя съпруга, познаваме се от деца. Знам какво значи всеки твой жест, всяка твоя дума, всеки твой поглед. Знаеш ли, Томас, можеш да излъжеш всеки друг, може би дори и себе си, но мен не можеш да излъжеш. Очите ти казват всичко.

"Обичал ли си някога така,
Че да тръгваш, после да се връщаш,
Разбирайки, че никой на света
По този начин няма да прегръщаш..."

Том преглътна. Елизабет продължи:
 - Да, тези студени като лед очи говорят повече от колкото ти самият би могъл да кажеш.
 - Ако ме познаваш толкова добре, защо тогава си с мен?
 Елизабет се хвърли към него и ръцете й се обвиха около тялото му. Той не я докосна.
 - Защото те ценя. Защото се грижиш за мен и за детето ни.
 Том я хвана за раменете и я отдалечи от себе си, за да я погледне добре.
 - За какво мечтаеш, Елизабет?
 - Да бъда покорна съпруга и добра майка.
 - Не, за какво мечтаеш ти самата? Нещо само за теб?
 - Да бъда покорна съпруга и добра майка.
 Устните му се изкривиха в някакво подобие не усмивка. Той ги прикри с ръка, която после бързо пробяга през косата му.
 - Върви да си лягаш, Елизабет - каза простичко и тръгна към вратата, но гласът на съпругата му го спря.
 - Всичко в този живот ти простих, Томас. Простих ти за ръцете, които не ме докосват, за устните, които не ме целуват, за лъжите, които изричаш, за изневеритд, за всичките жени...
 - Елизабет...
 - Но за едно нещо не ти простих. Не ти простих, че така и не можа да ме обикнеш. Че дори не се и опита. Даже когато ти родих дете... Заслужаваш си страданието, Томас. Каквото и да ти е причинила тя, заслужаваш го. Аз не ти простих, че я обичаше до толкова, че забрави за себе си. Дано и ти не си го простиш.

"Обичал ли си някога така?
Сърцето ти дали се разпознава?
Веднъж ни среща само любовта,
но чувството... Завинаги остава."

 - Лорд Томас Стюарт е един от най-богатите поземлени аристократи, особено след брака си.
 - Той е женен за лейди Елизабет и има една 3-годишна дъщеря на име Мери.
- Бракът им е договорен и формален. За никого не е тайна, че Томас взима и други жени в леглото си, но никой не смее да говори за това.
 - Отдаден и лоялен на крал Артур, Томас е един от най-големите данъкоплатци и дори разполага с малък брой военни единици, които винаги са на разположение на краля.
 - Голямата му любов е лейди Амелия, с която така и не успява да се събере, тъй като се жени заради чисто политически интереси. Предполагам се подразбира, че който вземе героя се обвързва да пише с моя милост.
 - Към момента Томас се намира в Камелот, за да оказва подкрепа на краля, макар че домът му е в друга част на кралството. Среща се с лейди Амелия за първи път от 3 години насам.

П.С: Ликът може да бъде сменен, но нека новият все пак да носи излъчването и някои от описаните черти на героя (например сините очи и студеното изражение). <3