They call me.... Dragonslayer...

Това за нея щеше да бъде едно много интересно преживяване. Беше виждала карети и преди само че никога досега не й се беше случвало да се качи в такава и това щеше да бъде изключително. Никога не си беше мечтала за подобно нещо ... но тя просто беше изключително любопитна, че да види какво всъщност щеше да е това усещане, което я връхлетя веднага щом видя каретата. Беше достатъчно пъргава и точна, за да можеше да се качи в нея, без да остави впечатление, че изобщо е там. А когато чу, че някой се качваше отпред се изкашля .. като след това получи някакви извинения за забавянето си и Ади едва се сдържа да не се пръсне от смях. Този явно щеше да забрави принцесата си някъде ... което не беше проблем на Адолфин така или иначе. Добре, че пространството около нея беше затворено, иначе нямаше да й се получи. Беше виждала много отворени карети, но й се струваха ужасни .. това беше най - добрия избор и успя да се добере до нея в подходящия момент. Сага й оставаше само да измисли как да се махне след това. Сигурно щеше да настане хаос, ако го направеше .. щеше и да настане, ако останеше .. щеше да реши в последствие.
И тогава усети как конете тръгнаха рязко напред и тя едва на разби главата си в отсрещната стена, а след това получи някакво успокоение, че щели да се измъкнат от нещо си и нямало за какво да се безпокои. Първоначално не можа да разбере за какво й говореше, защото едва го чуваше. После обаче показа главата си и видя за какво ставаше въпрос. Явно им се струвало, че има какво да откраднат от тях.. сигурно имаше, но ако другата беше тук. Ади нямаше нищо какво да им даде. С дребното изключение на брошката, която бе успяла да открадне .. само че нямаше как да стане да им я даде. Истината беше, че всичко беше много впечатляващо за нея. Истинско приключение! Най - сетне да й се случеше нещо интересно. Само дето бясното препускане не й харесваше. Да беше спрял, че да направи нещо .. щеше да изглежда много по - мъжко от ... ами ще се измъкнем. Това никога не е сигурно. Но както и да е. Щеше да види как щяха да се развият нещата.
И стана наистина много по - впечатляващо. Преди да е усетила какво всъщност се случи, чу някакъв друг глас, който я увери, че всичко е наред. Погледна го за малко, а след това се скри бързо. Да беше се качила на над каретата, че да гледа .. да си беше подала главата, когато трябваше ... жалко. Изпусна всичко, но нищо. Сега обаче трябваше да се измъкне от кочияша, защото иначе сигурно щеше да си навлече проблеми.
Трябваше наистина да реши какво да направи. Може би щеше да е най - добре, ако почакаше. И така щеше да направи. А после щеше да се изплъзне.
- Благодаря - каза, като се подаде от каретата, усмихна се и след това пак се скри. Сега нямаше време да си говори.

Каретата спря напълно и през прозорчето успя да види уплашения кочияш. Изключително лигаво. Наистина ли имаха такива хора в двореца. Това наистина не изглеждаше добре. Но откъде можеше да знае ... тя не разбираше как стояха нещата там. Но щом изпращаха само него с една ... дама от кралството, може би, каквато трябваше да е на нейно място, то може би трябваше охрана .. или някой по - смел ... който да можеше да я пази, но както и да е. Така или иначе всичко беше наред, а и да не беше, тя беше вещица, все щеше да измисли нещо и да се измъкнеше. Но така стана по - добре.
Фактът, че беше разкрита не й попречи никак. Истината беше, че за нея нямаше никакво значение. Все някак щеше да се измъкне и от този тип .. освен това, тя не бе направила нищо. Просто се беше качила .. нито беше крала, както обикновено се случваше, нито нищо, с което да бъде наказана, по какъвто и да е било начин.
- О .. нищо не става - каза свободно. - Просто ме изпратиха да свърша една работа - лъжа.
Но не трябваше да се издава. Все пак. Откъде да знаеше, че можеше наистина да му се довери. Но пък би тръгнала с него, защото й беше интересно, скучно .. и не искаше да се връща при Аудуин, който сигурно щеше да я накара пак да свърши нещо .. днес искаше да си почине и й трябваше причина за това.
- Ами .. всъщност трябва да стигна до отсрещното село - каза.
Някак си другото му предложение не му изглеждаше особено сигурно, затова реши, че така ще е най - добре да отговори. Освен това нямаше намерение да се натрапва на човека.

- Мога - отговори.
И само като го каза се сети за своя кон, който толкова време търсеше .. наистина много се притесняваше за него. Беше рискувала толкова много за него, използвайки магия, а сега не можеше да го намери .. но и той беше толкова неблагодарен. Помагаш му, но не получаваш нищо в замяна ... но не можеше да му се сърди .. а само да се притеснява. Както и да е. Сега имаше други неща, които повече занимаваха главата й.
- Не те ли е срам? - попита, когато чу думите му. Беше чувала толкова по - отвратителни неща, че дори чела за тях, което беше изключително странно, но сега за първи път имаше възможността да отговори на подобно нещо.
Е, не можеше да се отрече, че донякъде имаше известно право този човек, но въпреки това ... тя беше все още твърде млада, че да слуша подобни глупости. Сигурно щеше да трябва да се отърве от компанията му по - бързо .. нямаше с какво да се защити, а и не можеше да знае какво му се въртеше в главата.
Качи се на коня въпреки това. После погледна към небето, за да се убеди в достоверността на думите му. И може би наистина щеше да е най - добре, ако побързаха. Не трябваше да се застояват тук. Дъждът не винаги е приятен. Затова и подкани коня да върви, което стана лесно. Тя разбираше от коне ... с един беше живяла много години. Само че нямаше представа как този е възпитан .. истината беше, че в момента се чувстваше особено странно. Всичко й изглеждаше трудно .. това не беше нейния кон .. беше странно.

Цялото това пътуване беше толкова досадно и изморително. Преди също й се налагаше да предприема такива дълги походи, но днес не беше в настроение .. още повече на този кон. Нямаше нищо против животното, но носталгията я съсипваше и скапваше цялото й настроение, което и без друго беше не особено приятно днес, което беше доста необичайно, но винаги имаше и подобни моменти.
Второто най - хубаво нещо беше, че се раздели с този човек, който много я притесняваше. Сега разбира се не, защото той не беше край нея и можеше да си почине от мислите си ... ами за него. Хората наистина й бяха изключително интересни ... на живо. Рядко й се случваше да говори с някого, а когато го направеше, винаги се учудваше и не знаеше как точно се очакваше от нея да реагира на всичко това. Понякога и на поздравите не знаеше как да отвръща, колкото и странно да звучеше. Тя не си говореше с хората. Те изобщо не й харесваха, но ако не бяха те, нямаше да й е толкова интересно ..
Нямаше намерение да спи, но тези дрехи също много я уморяваха. Дали много ги беше стегнала ... или имаше някаква друга причина, не можеше да се каже, но по - добре й беше без тях и в това беше сто процента сигурна.
Стана от леглото. Обиколи стаята .. няколко пъти.. й й се прищя да се прибере, за да можеше да прави, каквото си иска .. като например магии, яздене, ловуване .. нещо ... по - атрактивно от обикалянето. Тук не можеше да прави нищо от това .. не и в тази кръчма, не и в това време. Погледна през прозореца и тогава остана с отворена уста. Едва се сдържа да не полети от щастие. Нямаше какво да мисли повече. Знаеше, че това беше единствената й незаменима любов, която най - сетне успя да открие и без дори да я търсеше. Обаче имаше един много по - голям проблем. Трябваше да излезе от тук, за да иде там, а мъжа в съседната стая беше единствения, когото познаваше ... или го беше виждала повече, отколкото другите. Не смееше да излезе сама. Беше тъмно, гърмеше .. това не я плашеше толкова, колкото да слезе на долния етаж. Нямаше как да зареже коня си отвън. Нямаше начин. Затова излезе от стаята си тихо, но не толкова тихо похлопа на вратата му. Добре беше, че получи бърз отговор, защото нямаше търпение.
- Ела да ми помогнеш, моля те - каза, когато отвори вратата и го стрелна с поглед. - Не мога да изляза сама навън, а трябва... можеш ли да излезеш с мен? Само за малко ...

Той беше нейният герой. Изобщо, ако не го беше срещнала, сигурно нямаше да открие коня си ... а и да го откриеше, сигурно нямаше да има кой да й помогне с укротяването му. Сигурно щеше тя сама да се справи и да му помогне с някоя и друга магийка ... честно казано почти само с тях се справяше. Станеше ли въпрос за много по - сериозните неща. Само ловуването и язденето й се получаваха от раз. Не можеше да прави нищо друго, което да й се получаваше така. Но няма за какво и да я виним. Тя нямаше родители, които да я гледаха и да я учеха на всичките тези неща. Освен това беше млада и нямаше опит в почти нищо ... освен оцеляването .. предвид факта как живееше и къде, и каква беше в действителност.
Както и да е... вече всичко беше наред. Сега не се чувстваше толкова зле и беше наистина щастлива. В момента беше изгубила всякаква представа за реалност, защото не беше тук главата й. Просто си спомняше за всичко, което досега й се беше случвало, през всичко, през което й се беше наложило да преминава. Беше й наистина много трудно, но винаги едно нещо я спасяваше .. и това беше лудостта й. Не го разбирайте така ... не беше луда, но обичаше да прави глупости и това винаги й беше помагало. Наистина щеше да откачи, ако беше напълно наред. А може би дори нямаше да може да се справи.
Искаше толкова много да излезе и да отпраши на някъде с Лайла ... този кон беше като символ на майка й. Обичаше го, защото се чувстваше така сякаш то допълваше липсващото й семейство. Обичаше го. И дори да се чувстваше доста ядосана, истината беше, че направо умираше от притеснение и я беше толкова страх, че нещо можеше да се случи лошо. За щастие, всичко беше напълно наред, защото иначе колкото и да не искаше да си го признае, нямаше да може да живее, както преди и всичко щеше да се промени ... нали разбирате .. това за нея беше като все едно да умре любовта на живота си, а ако си някой с по - слаба психика, се съсипваш и от теб накрая не остава нищо. Имаше и такива хора. Тя не беше от тях, но със сигурност щеше да загуби нещо ... дори може би много неща, защото нейното всичко наистина беше конят й. Беше изключително привързана към него.
Трябваше да спре да мисли за тези неща ... явно беше изгубила много време от живота си, когато незнайно как беше наистина чиста .. и в някакви нови дрехи ... не предполагаше, че скоро щеше да  има някаква ... промяна в "гардероба" й. Направо не знаеше какво се беше случило сега ... само че си спомни думите на мъжа. Всичко беше благодарение на Дариус. Без него нищо от това нямаше да се случи, а тя нямаше идея как щеше да му се отплати за всичко, което беше направил той за нея.
Не се беше качила в стаята си, защото ... нямаше представа защо. Просто си стоеше и не правеше нищо освен да занимава мозъка си с пълни глупости, каквато беше тази да мисли за някакви неща, които дори не се бяха случили. Беше излишно да се притеснява, когато вече всичко беше наред и нямаше опасност. Изведнъж го видя и се усмихна.
- Благодаря - каза, простичко ... макар че знаеше, че това нямаше да е достатъчно. Поне не го намираше за такова. - Мога ли да направя нещо за теб? - попита, защото наистина се почувства неудобно от това, че не му беше дала нищо в замяна на нещата, които беше направил за нея.