Imagine a perfect world.

Адолфин /Ади/ - 18 - Магьосница - Courtney Eaton

- Мамоооо - малкото момиченце изпищя, когато видя как някакви хора привлачиха жената към себе си и задърпаха нанякъде. - Върнете ми мамааа - детето започна да вика и да плаче, тръгна към тях и тогава срещна изражението на майка си, която й казваше да не го прави.
- А...д..и - опита се да каже нещо, но тези така и не й позволиха. - Бяг..ай, Адии - успя да каже и тогава получи шамар.
Можеше да се спаси, но знаеше, че така щеше да обрече себе си и детето си на смърт. Щяха да се скрият .. но докога. Трябваше да се предаде, за да можеше Адолфин да избяга, за да можеше да се спаси. Нямаше да я намерят. Или поне така предполагаше. Но когато се обърна, за да види дали тя бягаше, един от рицарите тръгнаха към нея.
- Адиии! Бягай! - извика майка й.
Само че момиченцето стоеше и плачеше. Не можеше да помръдне. Когато видя, че онзи човек приближаваше, се зазвъртя и побягна нанякъде. Без да знаеше къде. И повече не се обърна, за да види какво беше се случилло с майка й ...
Разбра доста по - късно Когато вече беше достатъчно пораснала, за да знаеше какво представляваше тя. Знаеше го и от по - малка. Знаеше, че беше магьосница, знаеше и че не трябваше да казва на никого, но тогава още не разбираше. Сега дори знаеше какво се беше случило с майка й .. но не можеше да ги вини, наистина. Беше останала сама, без семейство. Чусвтаваше се наистина зле от това, но за малкото години, през които бе живяла, бе видяла достатъчно магъщи хора, които можеха да съсипят кралството .. стига да поискаха. Разбираше защо ги убиваха .. не искаха хаос, какъвто можеше да се донесе.
Ади не търсеше отмъщение. Не беше закърмена с идеята за него. Искаше просто да живее нормално. Искаше да бъде щастлива и нищо повече. Затова стоеше далече от всичко и всички. Живееше в една малка пещера .. напълно достатъчна за нея. Справяше се, живееше сред природата, научи се да си помага, да живее добре, доколкото й позволяваха условията. Не можеше да се оплаче от нищо. Никога не бе искала да става част от кралството. Не искаше да живее там, нито около него. Далеч, някъде в гората, беше далеч по - добре. Така живееше и като по - малка с майка си и баща си, които вече отдавна не помнеше. Но никкога не забрави това, на което я бяха научили .. а то беше да обича, да се бори.
Тя беше малка крадла. Понякога ходеше сред селяните, където обикновено влизаше и им взимаше това, което й харесаше. Спираше се най - вече на предметите, а понякога и на парите, с които си купуваше, каквото можеше. Крадеше и от магьосниците. Знаеше кой къде живееше, имаше си карта. От тях взимаше книгите, които й се стореха най - ценни, с които се учеше на магия, както винаги е искала. Правеше всичко това, откакто майка й почина, евентуално. Но не съжаляваше. Знаеше, че ако сега я видеха родителите й, щяха да й се накарат, че и да я набият, задето си бе позволила да краде, но всичко това беше толкова изкушаващо .. не беше възможно да престане да го прави, наистина. Абсолютно невъзможно.
Живееше с храната, която й предлагаха животните. Преди няколко месеца бе откраднала един лък със стрелите му, който й свърши доста добра работа .. но й отне време, за да се научи.
Обикновено носеше по - мъжки дрехи. Не понасяше рокличките. Оплиташе се в тях и падаше .. а и гората, планината .. това не беше място за тези дрипи. Беше твърде неудобно. Досега не е била хващана в някоя от кражбите си, но това е само защото с годините се бе научила да бъде професионалист. Можеше да открадне, каквото и откъдето иска .. и дворецът не беше изключение. Само че никога не се беше целила толкова далече. Там по - скоро би умряла и не смееше..
Имаше кон - Лайла - на майка й. Беше ранен, когато го откри преди няколко години. Сега всичко му беше наред и беше наистина много добър. Добре го беше възпитала. Живееха добре и двамата. Тя го обичаше повече от всичко.