The Eternal Warrior

Alduin|| Age: 36 || Group:  KNIGHTS OF THE ROUND TABLE  ||  FC: Lee Pace
"If this is love, I do not want it.
Take it away, please!
Why does it hurt so much?
Because it was real. "

Бледият мъж бавно вдиша свежият въздух зароден дълбоко в гората. Сребърните му очи бродеха из зелената пустош долавяйки тихият полет на птиците. Самотните звуци издавани от листата на вековните дървета го накараха, да изпита носталгия. Зависим от собствените си избори, той бе постигнал едно перфектно състояние на спокойствие и мир. Душата му беше спокойна а лицето изпълнено с черти на вечността. Всяка една капка живот в това пространство , биваше изпита от всяко едно от сетивата му.Дали беше щастлив? На това не можеше да отговори и надали някога щеше. Бродейки в вечността  рядко си задаваше този въпрос. Но колкото повече го избягваше , толкова по-добре за психиката и душата му. За пореден път се разочарова защото знаеше , че не след дълго това място щеше да бъде подминато от него.Никога не се задържаше на едно място , винаги и някак отчаяно бродеше , търсещ онази глътка живот. Никой от живите твари и хора не знаеха , какво всъщност имаше в съзнанието му. Едно беше сигурно , лицето му седеше все така спокойно. Тялото му обгърнато от скъп материал подвизаващ се като дрехи върху гърбът му подсказваше нещо интересно. Тайна която надали някой знаеше. И надали някой щеше да разбере. Това вече не беше важно...сега всичко бледнееше. Това кой е бил...нямаше значение. Този мъж имаше хиляди имена, беше ходил на хиляди места и винаги сменяше името и видът си.
Имаше само един закон при него.
"Днес си тук , утре не!"



*Преди десет години*
Тихият глас на някоя жена се прокрадна в мракът. Малкото светлина идваща от една малка свещичка се отрази в една кристална топка. Уханието на билки се прокрадна досущ като черна котка , дебнеща в мракът своята плячка. Една ръка изпъната в сенките и пръстените с скъпоценни камъни на нея. Жената държеше в шепите си тази така бледа и знатна ръка. Тя поклати глава поглеждайки бледото лице на мъжът. Грамадната му висока фасада имаше благородна осанка. Устните на жената се разтвориха и думите и излязоха като  остриета забиващи се в замръзнала плът.
-Съжалявам...Време е да се оттеглите! Всичко ще се обърна на обратно...Трандуйл! Ще разбереш какво е да живееш сред обикновените и не чак ...Ще се превърнеш в войн! Но това е ...твоето желание нали? - този въпрос, разколеба душата на мъжът. Той бавно затвори очи извъртайки поглед към един от прозорците на колибата. Явно беше време наистина да си даде една кратка почивка. Той бавно вдигна ръката си и я сложи на една саксия , в дебрите на пръстта в нея лежеше семенце на специална билка. Мъжът бавно си пое въздух и почвата се разтвори като от там изникна билката. След това се изправи и изчезна нейде в мракът.

*Сега*
Тихите стъпки от каменните стъпала леко кънтяха. Ледено русата почти бяла коса лежеше върху раменете на този така висок и слаб на пръв поглед мъж. Дългата му роба в сив цвят се влачеше след него, а кожените обувки продължаваха да създават този приглушен резонанс.. В едната си ръка държеше сноп книги.А на кръстът му висеше ножница с дълъг сребърен меч, дръжката му бе изработена с специално сребро и детайлите бяха възможно най-красивите. Тихото му присъствие беше някак зловещо. Хладината и спокойствието идваха като вятър от него. Определено не беше един обикновен селянин. Андуйн бавно вдигна поглед с поредната въздишка. Нямаше да излезе от този кошмар.  Каквото и да стори винаги държеше меч и гордо вдигаше глава. Миналото за пореден път бе вкопчило нокти в гърбът му. От бродник се бе превърнал в рицар , един от десетимата...Дали това беше за радост или не? Кой знаеше...
-Проклятие...а може би дар? - тихо измърмори и продължи по пътят си.