A couple weeks ago

Стана от леглото без да овива голото си тяло с чаршаф и започна да търси дрехите си, които бяха разхвърляни из цялата стая и трябваше да се превърне в истински детектив, за да ги открие. Ризата му се белееше някъде зад възглавницата на дивана, панталоните му бяха центрирани на килима, единият му ботуш беше под леглото, а другият...
- Ето те! – каза победоносно и го измъкна иззад плътната завеса на пердето.
Бавничко започна да се облича. Беше обул панталоните и ботушите си, когато вратата се отвори и някой най-грубо нахлу вътре. Хенри можеше да се закълне, че сърцето му е прескочило един удар, но ритъмът му се възстанови, когато видя лицето на една от придворните, които познаваше добре.
- Татяна?! – изненада се. – Мога ли да знам какво търсиш тук?
Всъщност тези въпроси трябваше да бъдат зададени от кралицата, която в същия момент старателно прикриваше голото си тяло с чаршафа, а лицето ѝ беше придобило същия цвят. Придворната изглеждаше притеснена. Явно нещо я тревожеше. Хенри не можеше да определи със сигурност дали бузите ѝ бяха пламнали, защото беше задъхана от бързане, или защото беше влетяла в покоите на Анабел и то в много неудобна ситуация. Татяна погледна извинително към кралицата, а после към Хенри, който в същия момент си даде сметка, че все още е без риза и побърза да си я сложи, за да прикрие следите от нокти по гърба си и другите белези, които Анабел му беше оставила.
- Е? – настоя Хенри и я погледна въпросително.
- Съжалявам за безпокойствието – подхвана тя, - обаче Кралят пристигна в двореца и след малко ще бъде тук.
Явно все пак беше имала основателна причина да ги притесни. А те трябваше да са ѝ повече благодарни, от колкото сърдити.
- Идва сега? – попита невярващо Хенри. – В момента?
Тя кимна, за да потвърди думите си.
- Трябва да изчезвам – каза той и погледна към Анабел, която не успя да обели и дума. – Татя, води ме – примоли ѝ се. Тя познаваше добре тайните коридори в замъка и щеше да успее да го измъкне незабелязано.