Selis Cesare

- Селис! Ела. - веселият глас идваше някъде от зелената градина. Момиченцето остави каквото правеше и обърна поглед към безкрайната зеленина. Тръгна към предполагаемото място на гласа, който я викаше. Затича се със смях към градината слизайки бързо по стълбите. Внимаваше да не се спъне в дългата си рокля. Детските ѝ крачета се движеха така бързо по грубите камъни изминавайки красивите пътеки очертаващи всяка разлина, малка градинка.
- Селис! - отново извика гласа.
- Идвам, мамо. - отговори момиченцето задъхано от вълнение и тичане по стълбите към центъра на огромната градина. Русите ѝ кадрици се вееха след нея като грива на младо жребче, което за пръв път оставяше вятъра да се вплете в кичурите ѝ. Детски смях отново се изниза между алените ѝ устни.
Зави зад следващия завой пкрай розовия храст и фигурата на млада жена, приклекнала до малко зелено стръкче се изправи пред очите ѝ. Майка ѝ. Дето имаше същата гъста, светла, като слънцето коса. Кожата и на двете бе млечно бяла. Очите големи, ясни и честни. От усмивките и на двете лъхаше любов и топлина. Човек би се запитал кой бе истинското цвете в градината? Тези стръкове зеленина или двете ярки слънца слезли на земята да разпръскват светлината си - Селис и Корнелия.
Цезаре бяха влиятелна фамилия с голямо количество имоти и влияние. Ричард Цезаре бе добре сложен мъж, силен, мил и загрижен към семейството си и невероятно строг към всички останали. Вдъхваше респект както и трябваше да прави един рицър. Символ на честта и покровителството.
Корнелия Цезаре бе наистина красива жена. Можеше да бъде мила и добра, но ако се наложеше знаеше как да получи това, което поискаше. Пазеше ревностно съпруга си, и бдеше над русокосото си съкровище. Силна жена зад един силен мъж. Това бе тя.
А малката Селис бе съкровището на семейство Цезаре. Ако някой посмееше само да докосне и кичур от косата ѝ щеше да бъде посечен от меча на баща ѝ, и отровен от цялата женска сила и жестокост на майка ѝ.
- Виж, започнало е да расте. - семето, което бяха намерили преди дни паднало на пътеката между магазините. Селис силно вярваше, че ще изникне, някое красиво цвете или поне стръкче трева и затова го прибра при себе си, а навръщане от пазара бе казала и на майка си в каретата. Жената, разбира се, нямаше нищо против да помогне в засаждането, избирането на подходящо място и поливането.
Детските очи засияха. Тя седна на колене до стръкчето и го загледа с интерес. Сякаш ако го наблюдаваше то щеше да порасне по-бързо.
- Миличка, ще изцапаш роклята си. Моля те, стани. - дръпна леко детето за ръка, за да се изправи и на свой ред, самата жена стана. Само че нещо не беше наред. Усети остра болка в главата. Зави ѝ се свят и леко се приведе надявайки се, че ще намери опора някак си.
- Мамо? - притеснено се притече на помощ детето, но нямаше какво да направи с дребните си размери. Хвана ръката на майка си опитвайки се да я подпре. Възрастната жена загуби равновесие и се свлече на земята губейки съзнание и плашейки детето до смърт.
- Мамо! Мамо! Мамо! - писъците кантяха в цялата градина. Побутна нежно майка си опитвайки се да я събуди. Не спираше да повтаря името ѝ.
За секунди, прислугата се втече да помага на Корнелия Цезаре. Ричърд изникна от някъде и щом видя жена си в несвяст целия пребледня. Взе жена си на ръце и по най-бързия начин я отнесе на някъде.
Селис плачеше неутешимо. Една слугиня, близка на майка ѝ, придърпа детето настрана и я прегърна силно. Ричард определено нямаше да е доволен ако малката Цезаре го последваше. Не биваше да вижда майка си в подобно състояние. Беше достатъчно, че я видя как припада. Ако докторите събщиха тревожна новина трябваше да се поднесе както трябва на Сел. А новините, нямаше как да бъдат хубави.

може ли да смените името ми на Selis ?

Добре дошла,