Amarie.

Amarie Lenard. || 24 years old || Maid of honour || FC: Shelley Hennig
"Мила мамо,пиша ти това писмо,защото знам че сега ти ще го прочетеш. Ние не сме се избирали и никога не сме се обичали. Нашата среща бе един инцидент,който ни беляза за цял живот. Където и да се намираш ти,където и да съм аз.. ще останем завинаги майка и дъщеря."‘Не ме оставяй,пак.. мамо.’  - малкото й гласче трябваше да я радва,да я кара да се чувсвта жива.Тя бе нейна дъщеря.. но също така и негова. В нея тя виждаше неовите очи.. мъжът,който се ве възползвал от нея,който я бе насилил. Нямаше сили да я обича – тя нямаше сили да обича дори себе си след толкова много години ,пропити в омраз :
-Елизабет, наричай меЕлизабет ,малка Мари. Бъди послушна и не любопитствай наоколо. Когато му дойде времето,ще те запозная с чичо ти. – тази лъжа,бе свикнала да я повтаря вече години подред. Чичо й бе влиятелен лорд и най-вероятно щеше да бъде много разочарован от случилото се с Елизабет. Амари  бе нейната срамна тайна,нещо което искаше да забрави,но знаеше,че не може. Съвсем за кратко,леденото момиче погали малкото ангелче по главата,а след това изчезна,също толкова бързо колкото и беше дошла. Очите на малката Мари се напълниха със сълзи и тя отново започна да ридае. Дойките,които я обгрижваха се опитваха да я развеселят,да я  излъжат,че е обичана,ала тя усещаше,още от тогава,от както бе още едно крехко създание,че е попаднала в  свят пропит с омраза и непоносимост и че тя бе всичко друго,ала не и обичана. И сякаш.. това я устройваше все повече и повече докато растеше. Устройваше я да мисли,че не може да бъде обичана,че не се очакваше нищо от нея. Визитите на майка й бяха все по-редки и по-редки и така и не се запозна със своето семейство. Получаваше пари в завидно количество от нея  и й бе благодарна – това й бе напълно достатъчно.  Сама започна да се изучава,да се учи да бъде по-малко любопитна,ала не успя да убие тази своя нежна страна,както майка й я бе съветвала когато бе още мъниче.  Сама се опита да намери семейството си... и за нейна изненада чичо й я прие с отворени обятия. Призна я за свое дете, тъй като Елизабет не можеше да признае,че е била изнасилена ,защото мъжът й щеше да я захвърли. И така Амари стана истинска благородничка. Чичо й  не  бе в отлично здраве ,ала искаше постоянно да знае какво се случва в кралския двор и успя чре своите връзки да внедри Амари там,като придворна дама на кралицата. Инртигите,които се плетяха там не бяха по вкусът на Амари , тя приемаше своята задача много по-сериозно от колкото трябваше. Времето си губеше, когато можеше разбира се, в четене на всяка книга,която й попаднеше.