Beatrise Mettes|| 23 || lady || Natalie Dormer

Беатрис Метес, да чухте ли това име, звучи някак изискано, както самата госпожица разбира се. Когато я погледнеш можеш да видиш слънцето в очите й, а радоста й нямаше равна когато се усмихнеше. Дълги кестеняви коси се спускаха по страниците й, а очите й шоколадово кафяви те изпиваха само при мисълта за тях. Пищния й бюст можеше да привлече вниманието ти на секундата, и да извади каквито й да било мисли от теб. А тя, тя бе наистина скромна и срамежлива. Защо? Защото баща й я бе направил такава, нашата пищна красавица нямаше достъп до външния свят, понякога я водеха в двора, но беше много рядко, има няма веднъж в годината.
А тя така искаше да живее, и този живот може би скоро щеше да й бъде даден. Освен с слугите си тя нямаше никаъв достъп, единствения мъж с когото бе общувала бе баща й, а той определено не компания която бързо омръзваше.
- Milady votre père veut que vous – произнесе се една от слугините влизайки в стаята й, а Фло с усмивка я отпрати, и излезна от стаята влизайки в прекрасната зала, окрасена с пищни завеси, спускащи се по страниците на големите френски прозорци.
- Votre Altesse, j'ai pleuré- поклони се на баща си, когато го видя, а секунда по – късно се повдигна поглеждайки баща си и му се усмихна радосттно . А той сякаш се усмихваше тъжно срещу й.
- Oui, ma fille quelques jours en partance pour l'Angleterre. Reply'm votre mariage – поглеждайки й баща й отново изглеждаше щастлив, а самата тя се радваше за това. Може би това беше билета й за света и точно това беше. Може би щеше да е щастлива.. Но само може би винаги имаше нещо висящо в цялото това начинание. Беатрис въздъхна, като в очите й все още блестеше онова слънце.
- C'est vraiment beau, mais j'ai entendu dire qu'il est bon. J'espère pour vous rendre heureux, et vous pouvez faire un don en fils. – добави той, а Беа се усмихна поклони се отново, и се обърна излизайки от залата, да сега всичко щеше да е различно. Тя не бе добра с Английските обичай, но бързо се учеше, бързо щеше да възприеме начина им на живот, бързо щеше да премахне акцента си и висичо останало;
_______*_________*___________
Няколко дена по – късно, Беатрис пътуваше вече към Англия, където най – накрая щеше да се срещне с господина, за когото слушаше толкова често последните няколко дена.