Êl síla erin lû e-govaned vîn. {Alduin+Megaera}

*Мегара протяга своята длан и съвсем леко докосва цветчето, усмихвайки се като малко дете*

- Няма нещо по-хубаво от това да знаеш,че можеш да помогнеш на тези ,които нямат сили да си помогнат.

-Явно , съм сгрешил за теб. На вярно няма да изкарам мечът си за теб днес, утре или някой друг ден.
*Усмихва се като цветчето засиява и започва да цъфти все по-бързо , превръщайки се в растение с корен.*

*Мегара отново поглежда към растението, след което внимателно го взима от неговата длан. Разкопава почвата и го поставя там, след което втрива ръцете си,като от тях започват да падат малки златни прашинки*

- Сега.. то ще расте тук, корените му ще бъдат прекалено здрави и никой човек няма да може да му навреди.

*Усмихва се , вдигайки ръка. След като я смъкна изтегля поглед към нея*

-Съветвам те да го вземеш с себе си, ще ти помогне с лекуването.....

-И на всеки петдесет години изпълнява по едно желание. Но не можеш да съживяваш с него.

- Аз.. наистина ли? Мога да го взема? Благодаря! Благодаря!
*В ентусиазмът си, Мегара отново приличаше на малко дете. Рядко показваше тази своя част, рядко показваше че заради своето неизживяно детство,детето в нея все още чакаше да дойде неговия ред за живот, въпреки че това нямаше да се случи. Именно за това прегърна Трандуил , изключително леко и плахо,защото не искаше да го ядоса. След което съвсем бързо се отдръпна от него и застана на колене,отново гледайки към цветето с очарование.*

*Изведнъж губи ума и дума. Замръзвам и ръцете му леко потрепват. Това беше дошло из невиделица...от толкова дълги години , никой не го беше докосвал, че се почувства странно. Преглътна леко сухо и я погледна спокойно. Не трябваше да губи самообладание. *
-Да...вземи я като подарък, че ме опроверга над тезата , че повечето от вас са еднакви.
*Усмихва се , вглеждайки се в детският и нрав. Това беше толкова не правилно...да се родиш такъв и да си толкова невинен.*

- Това е най-големият подарък който някога съм получавала. Ще ми помгоне толкова много..Никога няма да го забравя. Иска ми се и аз да можех да ти подаря нещо,ала.. не знам какво.
*Мегара се оглежда, след което се изправя и отива да близкото дърво,откъсвайки няколко клонки. След секунди те вече бяха вплетени във формата на сребърен пръстен след което Мегара отново се върна при Трандуил, заставайки пред него.*

- Само ние двамата ще знаем.. защо е от клонки. Ако някога имаш нужда от компания , ще можеш да я намериш чрез него.

*Седи спокойно на място и я наблюдава. Тези създания...дори да бяха като хората , раса която не харесваше бяха толкова удивителни. Трандуйл отдавна бе оставил пръстените и всичко напомнящо му за дома ...там където трябваше - в миналото*

-Благодаря ти....
*Остана безмълвен дълго време като накрая се поклони леко."

*Отвръща на поклона му, усмихвайки се леко*

- Няма за какво.

-Надявам се цветето да ти послужи добре....От цветовете му се раждат всяка една билка която ти трябва. Просто трябва да знаеш как да я поискаш.