Celia B. Claire

|| Celia B. Caire | Danielle Campbell||look like 22 || old religion||

13ти.. петък
Мирис на мухъл и застоял въздух, а там от процепа между камъка си проправяше път, тънка струйка светлина, сякаш бореща се за живот тя трепкаше, но бързо се губеше в заобикалящия я мрак. Точно тази малка струйчка беше единственото нещо което осветяваше помещението в което се намирахме. Малката къща, в покрайнините на неизвествно място, изглеждаше така сякаш отдавна в нея не живееше никой, но това беше само заблуда, заслушвайки се в тъмнината и спиращия дъха студ можехме да чуем хлипанията на жена, често прекъсвани от сподавената и суха кашлица. Тя беше облечена с панталон, изпокъсан и избелял, а под вълненото елече, с което бяха наметнати раменете и се забелязваше как цялото и тяло потреперва. Беше зима, а нежните женски пръсти, посинели от студ, се движеха, докосвайки лицето на красиво бебе. Детенцето спеше, а телцето му се движеше равномерно и спокойно, беше увито в старо вълнено одеяло, а в кошчето в което беше поставено беше подпрян плик с красиво изписани букви, образуващи името "Силия". Жената, отметна дългата си коса и откопча красив медальон под формата на сърце, тя го стисна в ръката си и по бузите и се стекоха няколко сълзи. Положи медальона до писмото и се наведе над детето. "Знай че винаги ще съм до теб" - изрече непознатата и целуна спящото момиченце, след което изтича навън, като остави вратата отворена.

13.12. Годината неизвестна
Петък, 13ти..
- Силия!Силия! - груба на допир ръка я хвана за рамото и я разтресе силно. - Хайде, сополанке, спането е за изисканите хора. - дрезгавия глас на лейди Лена,  я извади за секунди от дълбоките дебри на съня. Тя отвори очи и се огледа с надежда. Бялата стая с олющена мазилка и олепен с тиксо прозорец беше дома й от както се помнеше и въпреки това всяка сутрин тя ставаше с надежда, да се събуди на друго по добро място, но уви, това беше просто мечта.
-Метлата и парцала са там. Започваш с първия етаж и до обяд да си стигнала поне до третия. Всяка стая - каза възпитателката и се обърна да си ходи.
Момичето си пое дълбоко дъх и по лицето й, и сподави сълзите си. Стаята беше празна, всички 6 легла освен нейното бяха изрядно подредени,с изпънати чаршафи.Това беше дома й, единственото място което имаше и макар да се отнасяха с нея като с прислужница тук беше топло.
- Честит рожден ден на мен. - сърчицето се разполови на две и в ръката и падна листче, на което беше изписано нещо


01.12. Годината неизвестна
Неделя, 1ви..
От 16 си рожден ден Силия откри че може да прави доста неща само с помощта на ума си. Живееше си доста добре, харесваше й. Тя сама беше господарка на живота си. А сега не само го правеше, а бе част от старата Религия