Vikings vs Knights /Преди няколко месеца/

Виковете , аплодисментите и всички онези реакции на хората идващи от тези топли земи , караха Валкирията да се чувства добре. Не защото бяха слаби или защото я впечатляваха с тези неща,а защото и даваха един нищожен шанс да си спомни онова на което беше научена в далечната Скандинавия. Някъде между живота и смъртта Валкирията намираше утеха. Още с раждането си войните идващи от тези студени и бедни странни бяха подготвени за смъртта. Но те не бягаха от нея, напротив те я чакаха с широко разперени обятия, чакаха я с чест и готовност да бъдат пренесени от валкириите към Валхала. А там всяка сутрин щяха да се сражават, убивайки се един друг, когато настъпеше вечерта те отново щяха да възкръснат и да вечерят заедно. Боговете ги съпътстваха дори в най-тъмните им мигове , но на това място тези мигове липсваха. Имаше достатъчно храна, подслон и никой не те преследваше особено когато си силен. Размахай меч , убий няколко и всички ще ти коленичат. А ако искаш късмет щеше да намериш и добра работа.Но в края на краищата всеки викинг , не всяка жена сражаваща се редом с мъжете желаеше нещо типично за онези страни. Кръв, сражение и победа. Когато мечовете и щитовете рухнат, тогава плътта и мускулите застават като оръжия. Ето това беше разликата между тукашните "рицари" и "рицарите" на севера. Когато оръжието се строши и няма надежда , тези тук подвиваха опашка, а онези от родината на тази жена се втурваха дори по-мотивирани от всякога. Страхът не беше познат по нейните земи.
Но имаше нещо което я ядосваше и раздираше от вътре...всеки един, който видеше жена с меч започваше да се смее.  Жените в тези места бяха слаби, скрити зад хилядите пластове коприна, зад прекрасните им коси и маскираните лица под накитите. Злато,сребро , скъпоценни камъни , нито една не познаваше истинската болка и отчаяние, да не говорим за сила. Дори вещиците, които бяха дарени с нечовешка сила - бяха ужасно слаби. Тогава въпроса е...какво предизвикателство търсеше на това място?Отговор нямаше на този въпрос, но в почивните си дни когато не преследваше магове и вещици напоявайки , тази богата земя с кръвта им....Лагерта се биеше на арени  , да това беше името на тази висока и стройна , русокоса жена. Лицето и беше нежно и някак грубо, виждаше се , че беше жена но тялото и бе мускулесто, калено и най-вече изпълнено с спокойствие. Смеховете се забиха дори повече от обикновено в съзнанието и. Една лека усмивка се плъзна по бледото и лице, а очите на жената сякаш потънаха в бездната на някой дълбок океан. Този мъж срещу нея...беше признат от всички тук нали? Тихият и смях наподобяващ вълчи вой сякаш смрази поляната. Очите и сякаш впримчиха  тези на мъжът и той замръзна. Една крачка и решението беше взето. Лагерта прибра мечът в ножницата си , бавно сложи щитът на гърбът си и започна да се приближава. Когато стигна до него , ръцете и досущ като клонове на вековно дърво се вкопчиха в раменете му, а след това той се озова на земята. Русокосата жена се озова над него. Забавата донесена от страхът на този мъж беше толкова сладка. Ръцете и се вкопчиха в гърлото му и започнаха да стискат , все повече и повече. Докато съдията не го изкара от битката. Лагерта се изправи като се усмихна цинично, изтупа ръце и след това ги избърса в дрехите си.
-Вие сте доста слаби...една жена да ви победи без дори меч да изкара...- след тези думи застана в центъра скръствайки ръце. Сякаш арената беше нея. Тази жена не беше от тези земи и всички бързо го осъзнаха. Кой би повярвал една никаква жена, дошла също от никъде беше победила поредният рицар. Гласът и беше като пърхане на криле , спокоен и някак величествен. Начинът по който говореше, създаваше впечатлението , че е чужденка но как беше възможно да дойде по тези земи?
Съзнанието на жената беше заето от това да подрежда задачите си. Свободното време което имаше под формата на почивка, беше изхабено на арена в която отново нямаше смисъл. Защо всъщност през цялото това време тя участваше на такива места? За слава? За пари? Не ...може би заради липсата по дома и...Но там нямаше бъдеще земята беше мъртва...
Преди да се усети един глас я изтръгна от мислите и. Когато прехвърли поглед съзря мъжът , седящ срещу нея. Широки рамене и средно дълга кафеникава , почти черна коса. Черна риза и панталон и типичните ботуши. Амулета на врата му беше интересен но мечът беше далеч повече. Думите му определено не я накараха дори да потрепне , но присъствието му бе различно. Тя отново се усмихна , тази усмивка заприлича по-скоро на гримаса. Краищата на устните и се разпънаха и просто застанаха на лицето и така сякаш щеше да убие някой. Тя бавно извади мечът от ножницата си.
Думите му бяха толкова свободно избираеми и глупави...кой се впечатляваше от жена която можеше да го убие. Определено трябваше да си луд или да идваш от севера. Но този определено беше луд.Което до някъде накара Лагерта да се засмее. Предизвикателство...това беше интересна дума , още една битка въпреки ,че победи....Онзи старец съдията определено щеше да развали купона. Лагерта рязко дръпна един накит от кожа и стоманени нишки в него, обърна се рязко и го хвърли право към съдията или по-точно главата му. Така поне щеше да спи час поне...и нямаше да безпокой този дуел. В момента когато тя направи това, всички започнаха да викат , определено им хареса.
Жената погледна мечът си , които беше дълъг и по острието си имаше думи на език различен от този , който се говореше по тези думи. Около дръжката му имаше две крила , между тях лежеше някаква плетеница. Лагерта бавно погледна думите на мечът усмихвайки се ...




Секунда по-късно тя се изстреля, вдигна ръка като крило на гарван. Изкара щитът си и всичко започна...минутите минаваха а тътените и сблъсъците бяха толкова идентични. Сила която отдавна не беше усещала. Определено този мъж беше добър опонент, той познаваше бойният стил на викингите. Беше ги срещал! Едно лице на удоволствие се изкриви върху Лагерта. Минута, две ,три , десет,двадесет,тридесет , час. Времето течеше а нито тя нито той бяха ранени. Равенство? Това нямаше да бъде оставено така! Рязко пусна щитът и дуелът продължи.
Изведнъж съдията се събуди и тръгна да вика...този старец не знаеше да мълчи и да спи. Явно ударът не беше достатъчно силен ... но гледайки го още малко сила и тази негова глава , щеше да избухне. Когато мъжът падна на колене Лагерта направи крачка на зад, ръката и се затегна около дръжката на мечът и тогава театърът се разигра. Ръката му се появи хващайки нейната , за секунда почувства сякаш някоя змия се увива около кожата и. Секунда по-късно , последва още нещо което я изтръгна от илюзиите и. Целувка... тя рязко дръпна ръката си като се избърса в дрехите си. Присви вежди и вдигна ръката си която държеше мечът. Жената рязко пропусна към него , като една малка ивица от порязване се появи на лицето му ,а верижката на врата му се разкъса.Амулета му изхвърча в въздуха , като русокосата жена спокойно вдигна ръка и направи няколко стъпки , хващайки го. Секунда по-късно го прибра в един от джобовете си , мечът последва същото , бе прибран в ножницата и.
-Мъж, който се предава и коленичи пред врага си на бойното поле не заслужава нищо освен унижение.Не съм милейди , нямам желание и така да бъда наричана. Спести си милите жестове и думи. Името ми е Лагерта  наричат ме Валкирията. А ти си поредният слаб мъж , който може само да коленичи и бяга от смъртта. - след тези думи жената се обърна с гръб към него и тръгна бавно към изходът. Парите и вече бяха в ръцете на хора на които имаше да плаща. Друго което да казва нямаше , този мъж беше още едно разочарование , както всеки един тук.

Ярост причинена от някакъв не определен натрапчив и горчив гняв. От къде беше дошъл? Единственото което Лагерта усещаше в момента беше гневът и металният вкус на кръвта , някъде дълбоко между устните и. Малко или много имаше щети, но това което щеше да се случи... щеше да бъде далеч по-кърваво. Северът беше жесток, той раждаше силни войни не подвластни на нещата , които блазнеха онези хора по тези топли земи. Но северняците сами себе си не разбираха. Даден им бе живота и още когато той започне , те са вече готови да умрат. Какво беше живота? Доста странно нещо винаги те преследваше или просто ти бягаше. Средно и балансирано положение нямаше. Но този гняв не беше като другият с който си служеше. В този нов тип имаше сладко-горчивина. Нещо което я караше да се усмихва , наслада?От кога ли не я беше усещала.
Лагерта бе пътувала много от далечната Скандинавия , от онези студени земи до далечните пазари на пясъчен Багдат. Беше видяла всичко, беше се била на всякъде... и въпреки това никога не бе заинтригувана от някой или нещо. Колкото и да го прикриваше русата жена беше наистина примамена от този войн. Той беше точно като кукла на конци , разиграваше театър , криеше душа и ярост която не идваше от тези земи. Той не беше един рицар занимаващ се с заличаване простите човешки създания. Не никога не е бил и никога нямаше да бъде...
И ето отново една изненада която беше доста не очаквана и въпреки това трогна валкирията. Рядко някой имаше желание да продължи нещо загубено като дуел. Но този път беше различно, тя познаваше този поглед в очите. Малката искрица разпалваща пожарът на войната в душата на един войн. Втори рунд? Не това щеше да бъде финала...Лагерта бавно се обърна като го погледна в лицето. Жента бавно вдигна ръце като намести кожените си ръкавици без пръсти. Значи щяха да се бият...до смърт? Най-накрая една оферта която не можеше да откаже.
Голата му гръд и падналият плат създадоха доста прилично впечатление в очите на Лагерта, но това което я примами дори повече беше белегът. Една голяма усмивка се появи на лицето и. Да ...ето я причината имаше разлика между войн и войн. Между човек и човек , ето я и нея този белег....Добре познаваше дъхът им , ноктите и разрухата носещи с себе си. Все пак бяха тръгнали от едно доста студено място. Тези зверове...не тези дракони с пламтящи души бяха се разпръснали доста а? Но този мъж беше оцелял ..."драконоубиец" дали го беше убил? Един дракон не умира лесно, всеки беше идентичен и имаше слабо място. Но те бяха вековни и умни създания , тогава как го беше убил? Ако го беше направил де.
За секунда Лагерта се разсея и засилката на мъжът я отскубна от транса причинен от нейните мисли. Почти автоматично вдигна ръка и замахна , но това беше грешка. Едно не обмислено действие , често костваше прекалено много.Едно коляно забиващо се в корема и , това беше последицата. Тих стон наподобяващ животинско ръмжене се изтръгна от жената. Ръката и стисна дори по-силно мечът и. Тялото на Валкирията залитна и хората започнаха да крещят , явно го обичаха...? И този амулет значеше доста за него явно , още нещо интересно в нейните очи. Тя имаше гривна която пазеше а той този амулет?Закрачи бавно всичко щеше да се разреши по грубият начин. Когато попадна в захвата на мъжът рязко сви мускулите си и започна да прави опити в това да го събори , чрез груба сила. Силата която бе приложил всъщност беше нож с две остриета но определено я накара да остави острието си. Когато ръцете и се освободиха , няколко идеи се появиха в съзнанието и.Всъщност той беше доста висок , Лагерта сбръчка вежди като ръцете и рязко хванаха киткте му. Хладните и груби пръсти на жената се вкопчиха като нокти на харпия в бледата плът на мъжът.Стисна силно освобождавайки се от частица болка идваща от захвата му.
И тогава го чу..нещо което я накара да побеснее. Тези думи...спомени и неща от миналият и живот. Тя сбръчка лице и една сянка сякаш закри малкото топлина останала по женското и лице. Сините и очи когато бяха дълбоки и пълни с вълни , сега станаха празни. Зъбите и рязко захапа едната и устна, десният и крак се изтегли на пред а левият мина под неговият. Ръцете и сякаш направиха опит да го наведат на пред, явно идеята и беше да го прехвърли през гръб.Което беше доста умен ход под предвид ръста и телосложенията им. Тук печелеше по дребният и по умният, но изведнъж краката и се отблъснаха от земята и се издигнаха нагоре, тя погледна на долу и се усмихна. Как обичаше факта , че е жена... насочи ритника си точно на онова място което можеше да те нокаутира. За жалост реакциите на този мъж бяха прекалено бързи и Лагерта беше пусната или по-скоро изблъскана. Лагерта веднага се изправи от земята като вдигна ръце , захапа с зъби кожените ръкавици и ги махна от ръцете си. Секунда по късно ги хвърли на земята яростно.
-Подготви се .... защото ще удрям силно. Но знай , че мога и по-силно от това! - след тези думи рязко влезе в гарда му и заби десният си лакът право в челюстта му. Лагерта веднага върна с лявата си ръка и по-точно юмрук право в слепоочието му. Ръцете и рязко се дръпнаха и вдигнаха в гард.Викинги...така ли ги наричаха? Всъщност имаше смисъл , кървавата картинка докара още една доза удоволствие на Лагерта.
-Това ли е начинът на ухажване тук? - засмя се рязко пристъпи отново , ръцете и се стовариха отдолу точно в челюстта му. Русокосата жена би се заклела , че зъбите му изтракаха доста силно. За жена имаше доста силен удар, даже се нареждаше до мъжете все пак можеше да повали мечка с голи ръце.
Силният юмрук стоварил се върху лицето я изтръгна от проклетият смъртоносен транс. Болката я разтърси като само накара Валкирията да се агресира още повече. Ръцете и се вдигнаха и извършиха същото. В следващият момент всичко сякаш се разчупи, мъжът спря да отвръща и само да поема. Лагерта не спираше да го налага с всеки удар по-силно и по-силно. Гневът. яростта , всяко едно от тези чувства и емоции излязоха от нея. Но на кого беше ядосана? Кой я беше ядосал? Това объркване сякаш проникна дълбоко в мозъчните и клетки, и я докараха до лудост. Преди да се усети мъжът седеше в ъгъла, гората крещяха изпълнени с екстаз а жената продължи да го налага , до момента в който не спря юмрукът на сантиметри от лицето му. Той беше син...кървав , имаше толкова белези от ударите а по ръцете и кокалчетата на Лагерта се стичаше както нейна така и негова кръв.
-Не си ми господар за да ми казваш какво да правя! - заби поредният удар изпълнен с най-голямата и сила. Ръцете на Лагерта започнаха да треперят, колко часа бяха минали? Силите и сякаш я бяха напуснали, нещо което от дълго време не бе изпитвала.Когато очите и съзряха камата , едната и ръка изблъска острието. Това я вбеси още повече , не беше някоя страхливка за да убие някой като него. Колко бедни и болни бяха душите на всички в днешно време. Валкирията се усмихна повдигайки вежди леко.
-Е ... лека нощ! - в следващият миг кракът и мина през гънката на десният му крак точно зад коляното. Тялото му тръгна да пада а Лагерта изкара една кама и го удари силно в главата с обратното на ножа. Целта и беше да го накара да припадне, когато тялото се строполи на земята жената се засмя. Наведе се и го огледа внимателно , определено беше заспал. След такъв хубав бой би спал доста дни, но наистина и той не си по плюва. Лагерта бавно прибра ножа обратно в ботуша си. Бавно отиде до меча и него прибра , следващото беше щитът само , че не го сложи на гърбът си. Отиде до въпросният мъж и стовари щитът до него. Наведе се и уви раменете му с коженият колан захванат за щитът , хвана една част от него и тръгна да го влачи заедно с щитът. Ако го бе оставила тук щеше да е доста грозно .... а Артур нямаше да се зарадва ако чуе , че Инквизиторката му е убила някакъв рицар.

Топлите езици на огънят идващ от камината осветяваше стаята и докарваше едно приятно чувство ад уют. Валкирията седеше на един стол , държейки студена халба с еал близо до лицето си. Студът караше отока да спадне. Бавно изтегли поглед към леглото , където лежеше превързан онзи мъж. Мечът му лежеше до него както и другите му неща.Очите на Лагерта бавно се измениха и в тях можеше да се види една лека нотка досада. Тя хвана една празна халба като я хвърли по Дариус.
-Ставай! Стига спа...сериозно вие хора по тези земи , спите като мечките. Малко да ви ударят и не ви бива за нищо! - смъмри го в опит да откъсне въпросният мъж , впечатлил я с нещо което и тя не разбираше. Ако не се вдигнеше трябваше да скача отгоре му, а да се метне ...нямаше да бъде доста приятно поне за него де.
Дългата и червена рокля сега създаваше впечатлението , че не онзи войн седеше на стола , а някоя дама. Косата и беше спусната и къдрава а лицето чисто. Определено метаморфозата беше на лице.

Жената спокойно надигна халбата и за секунда я преполови. Дори проклетият Еал не беше както този в родината. и. Това жалко подобие на алкохол беше като сок за нея. Ето още един проблем на тези топли странни. Хората тук надали познаваха нуждата да се напиеш за да се стоплиш. Тя леко надникна в празната халба и се нацупи. Коя ли беше подред...не усещаше дори гъдел в върхът на пръстите си. Това беше истинско разочарование спрямо нейните фантазии. А уж ги хвалеха тези проклети производители тук...алкохола им бил хубав и силен - глупости и митове. И песните им...те не знаеха какво е да се забавляваш. Леко се подпря на едната си ръка и кръстоса крака. Хвана халбата с един пръст и започна да я върти леко. Един отегчен поглед се появи на лицето и. Когато чу размърдването на мъжът , Лагерта леко се усмихна.
Определено беше проспал целият ден и част от нощта. Кой би повярвал , че след такъв бой някой ще спи. Когато Лагерта биваше набита по този начин се скапваше от тренировки и пак не спеше толкова. Едната и ръка мина през устните и, когато го погледна и чу думите му се засмя леко. Но гласът и беше тих и смирен не като на Арената. Да го съблече...та той първоначално си беше почти гол. Не че не беше виждала голи мъже , особено с другарите и на бойното поле. Тя бавно се изправи като хвърли халбата на дървената маса. Усмихна се още по широко и наклони глава на странни.
- Ако имах за цел да те съблека , още на арената щях да го сторя и да бъде отгоре ти като бивол. - каза саркастично като отиде до краят на масата и взе една кана. След това хана чашата си и тръгна да я пълни бавно. Хвана си чашата и продължи да обратно към мястото си. Но спря в момента когато той се изправи и плата падна. Остана си както майка го е родила. Тя надигна чашата и леко повдигна веждите си но не спря да го гледа. Не че вече не го беше видяла ...ако някой ги забележеше в тази ситуация какво ли би си помислил?
Лагерта бавно проследи движенията му , все пак факта , че беше неин опонент не и даваше мира. Нямаше желание да бъде хваната неподготвена. Тя леко изправи рамене като направи няколко бавни крачки към него. Стовари чашата на масата като извърна поглед към него, нямаше сили дори прав да седи..Колко глупаво и ...колко слабо изглеждаше за мъж.След думите му тя пусна чашата и се приближи толкова , че краката им бяха едни срещу други. Рязко стовари ръце върху краката му и заби нокти в тях като изръмжа и започна да говори леко раздразнено.
-Сближили? Аз те пребих а ти щеше да умреш! Говори от къде знаеш езика ми? - очите и се приближиха към неговите , впримчвайки ги в смъртоносно хватка. Явно близостта и всичко това не я притесняваше. Искаше да знае от къде по-дяволите знаеше тези думи. Познаваше човекът...който ги е изричал не един път. Но трябваше да бъде сигурно , че е той. И как?

Вече догарящите дърва в камината изпукаха леко болезнено. Лагерта продължи да седи в все същото състояние, спокойствието и цареше навсякъде, топлата и кожа сякаш успя да стопли тази на мъжът. Дланите и не бяха от най-грубите , определено бяха запазили една лека нежност въпреки не престаните битки , които тя водеше. Допирът на ръката му я накара да забие дори по-властно очите си в неговите. Ръката и леко потрепна като ноктите се впиха дори повече. Той беше уморен но рискът не спадаше дори за секунда. Реално погледнато , той беше развалина въпросът как все още се държаше беше доста интересен. Когато чу думите му Лагерта сбръчка вежди леко недоволно. Определено знаеше , че той не се беше бил истински което изглеждаше като подигравка и обида в очите и. Можеше да хване щитът и да му разбие главата някъде , но не го беше направила.
-С какво се различавам от другите? Защо е било важно , че аз съм противникът ти. - въпросите и бяха изказани спокойно, тя леко наклони глава като косата и се спусна и докосна голата му гръд. Онези сини очи бяха сковани от лед, сякаш го изучаваше но един човек трябваше да очаква всичко. Кой знае от къде можеше да изкара кинжал и да го довърши.Следващите му думи сякаш я накараха да напрегне всеки мускул в тялото си. Името което чу и беше познато...тя го беше дала.Тя го бе създала , зъбите и изтракаха не одобрително. Това я накара да се ядоса но въпреки това запази спокойният си вид.
-Бьорн...разбирам поне е жив. Надявам се не си го убил...от край време си беше малко краен и винаги се сбиваше с онзи , който не трябваше. - когато ръката му докосна нейната и започна да я разхожда из хладната му плът Лагерта забеляза това, че той трепереше може би беше от умора или изгубената кръв? Когато пръстите и стигнаха белегът една усмивка се появи на лицето и. Тя бавно сложи коляно на ръбът на леглото като се доближи дори повече. Устните и се приближиха към ухото му като тихо прошепнаха.
-Този белег ти е бил малко....ако знаех на арената щях да съм ти разпиляла вътрешностите, но явно скъпият ми син се е погрижил добре щом този белег те е белязал. - каза леко арогантно като , когато чу това за драконите знаеше, че се из перчи но това определено не я впечатли кой знае колко. Въпреки факта , че знаеше колко трудно се убиваха и колко лесно можеше да умреш премазан от ноктите...от огнените им езици. Тя леко вдигна другата си ръка и отмести кичур коса от ухото му. Отново приближи устни като , прошепна пак но този път гласът и беше почти без звучен.
-Толкова се прехвали, че няма на къде повече...когато повалиш три мечки с голи ръце и ги убиеш...Тогава ми се хвали.- леко се засмя но не да го остави глух, смехът и беше тих и някак топъл. Лагерта леко разтвори устни и зъбите и захапаха ухото му. Когато поредният въпрос и беше зададен , ръката на гърбът му мина през белегът с леко движение , впивайки нокти. Леко отдръпна устни и зъби от ухото му като се усмихна.
-Вашите земи са богати , какво мога да търся на това място? Търся живот...такъв какъвто студените ни земи не предлагат.

Лагерта бавно отдръпна лице като направи дистанция по-между им. Ръцете му определено я накараха да се усмихни. Бавно въздъхна като хвана ръцете му и ги махна от раменете си. Бавно се изправи като го погледна с един вид измъчени лице. Сякаш беше различна казваха, че жените са най-слаби и самотни вечер. Да това беше така особено когато имаха не изказана болка...син? Не тя нямаше деца и никога нямаше да има. Това беше една лъжа но определено той не и повярва. Реално беше леко невъзможно детето беше на друга жена, Лагерта го бе обучила да се бие и той я възприемаше като майка. Но тя не му беше истинска... една доста болезнена история. Тя леко поклати глава.
-Не... излъгах. Нямам син , това момче е син на мъжът, който ме изостави. Той е от друга жена, която ме измести и изгони от селището. Аз научих това дете да се бие , той ме възприемаше като майка но аз не съм и никога няма да бъда такава. - Бавно се отдръпна от него като прекъсна всякакъв допир по между им. Тази история определено бъркаше под кожата и, колкото и силна да беше Лагерта си оставаше жена. Можеше да изпитва болка различна от физическата. Можеше да бъде слаба но никога не си го бе позволявала, заради това всичките чувства ги изкарваше чрез агресия и битки. Това беше нейното решение, нейният начин за справяне с нещата. Може би беше грешно...а може би не чак толкова?
- Господин Морисон , моля ви преди всичко трябва да знаете ,че никога не бих убила някой свой опонент. Който има цел има и идеали , вие няма да умрете от моята ръка. Не днес , не утре , не и в други ден. Нямам желание да ви убивам...и още повече да унищожа семейството ви. Познавам болката от загубата на всичко и най-вече на семейството. Никога не бих вдигнала оръжие с такава цел.
Тя бавно се отдели от него напълно, отиде до масата и хвана чашата си. Надигна я и отново отпи , нещо в нея сякаш се пречупи толкова месеци ...не се беше сещала за това. Живееше си живота както искаше и въпреки това....тези спомени сякаш я разрушиха за няколко секунди. Това беше отвратително. Тя бавно се вгледа в течността в дървената халба. Сбръчка вежди и се замисли над въпроса на този мъж..."Какви прави тук?' Отговорът беше прост....толкова по прост от това което беше казала. Леко се усмихна но тази усмивка беше пропита с лека тъга.
"Дойдох тук за да се изгубя , да отида далеч и да забравя всичко. - унижението,страданието и болката." - това беше истинският отговор на Лагерта, когато чу думите му за орела...Се замисли , боговете обичаха тези птици както и гарваните. Те бяха свободни и никога не се подчиняваха.
-Орлите...са божи птици и добри събеседници. Но аз предпочитам гарваните...и двете птици трудно почти невъзможно се опитомяват. Явно вие имате дарба за това. - каза тихо като остави чашата и отиде до него. Сложи ръка на рамото му като устните и легнаха на челото му. Бавно се отдръпна с усмивка и изведнъж го натисна към възглавницата, когато той легна тя дръпна завивките и го загъна.
-Лека нощ - след това бавно се извърна и седна на столът си, продължавайки да пие.

Лагерта също се засмя леко. Определено мразеше този алкохол , по-слаб от този нямаше на къде повече да намери. Но какво да стори тук поне му спасиха живота на този проклет мъж. Който от своя страна дори фамилията си не приемаше. А тя се опитваше да бъде един вид мила или уважителна. Все пак това беше важно по тези земи. Тя леко наклони глава подпирайки се на ръката си.
-Казах ти.... аз нямам син. Той е на друга жена, той ми е ученик и да беше сравнително възрастен. - след тези думи скръсти ръце и поклати халбата. Следващият път щеше да купи от всеки алкохол...и щеше да го опита , докато не се напиеше и не намереше нещо силно ... нямаше да излезе от стаята си. Това беше убиване на алкохола...как можеха да пият този сок. Чак я ядосваше , направи една отегчена физиономия гледайки към халбата. Костите на мъжът изпукаха толкова силно , че сигурно и язовец , спящ в някоя хралупа можеше да го чуе. Лагерта извърна поглед към него , гледайки го спокойно. До кракът и имаше една брадва, която не се виждаше от мракът в стаята. Когато усети ръцете около раменете и , тя стегна инстинктивно мускулите си и след това ги отпусна. Определено това я изненада, едната и ръка се спусна в сляпата му точка където беше брадвата и пръстите и леко се обвиха около дръжката. Леко се усмихна като раздвижи рамене и изпука врат.
-Нямам син , да впечатли ме. Но преди това искам да знам в кой град си бил. Определено си бил в роднината ми. Разкажи ми всичко ! - каза леко спокойно като пусна брадвата и сложи ръка на коляното си. Когато халбата и бе отнета тя премига леко. Не стига , че не можеше да се напие...ама и този мъж и открадна халбата. Когато чу това за по-хубав алкохол очите и светнаха.
-Къде е това място?

Имаше неща , които Лагерта харесваше в този мъж и други , които буквално я караха да му бие един крак и да си ходи. Но според това което беше видяла той определено харесваше този амулет. Любопитството и беше доста голямо , което не винаги беше добре. Замисляйки се това качество винаги носеше проблеми. Но не е като да не се бе била с него. Ако не му хареса въпроса и , щяха да се пречукат официално. Русокосата жена се изправи като хвана една бяла кожа и си я наметна на раменете. Бавно тръгна да ходи след него. Уличките бяха доста оживени за този период от време. Обаче имаше едно голямо "но" , това беше нормално съдейки по алкохола, който пиеха. Нормално е да не се напиват и да спят някъде...
Когато влязоха в кръчмата , Лагерта се огледа повдигайки вежда. Прагът на вратата беше нисък, но горната и страна ниска. Това накара русокосата жена да се наведе за да влезе. Хората вътре се спогледаха и леко дръпнаха масите от тази на която те седнаха. Лагерта скръсти ръце и се огледа. Определено тези не бяха само хора. Даже в дъното имаше тройка магове. Тя леко се усмихна като повдигна вежда. Мъжете веднага станаха и излязоха, плюса да си инквизитор ...Никой не те докосваше , никой не ти говореше до този момент...
Появилите се жени бавно се приближиха и започнаха досадните опити за свалки. Лагерта бавно подпря ръка на масата. Погледна жената като се засмя, най-обичаше вечер да мачка чаршафите с жена. Да ама не... северът беше далеч по-обнадеждаващ от тези жени тук. Защо и беше да се занимава с тези грозни крави , които щяха да пищят при първият лек шамар. Ако искаше такава компания до сега мъжът срещу нея, щеше отдавна да е издъхнал. Лагерта леко подкани жената да дойде към нея. Леко се приближи и каза студено с мъртвешки глас.
-Ако искаш да те захапя за гръкляна и да го изтръгна с зъбите си , остани още минута тук.
След тези думи се усмихна на Дариус.
-Ще пропусна...а сега разкажи ми за амулета си!

Определено трябваше да си запише , че се срещаха бая ненормални създания по тези страни. И повечето бяха доста пропаднали. Реакцията му просто не я накара дори потрепне. Това беше доста яростен изблик. Едната вежда на Лагерта се вдигна, този мъж беше или с доста личности...или беше алкохолик. Последното бе най-вероятно и въпреки това...си просеше доста стабилен бой. Ако беше в нейната къща ...на ставане и на лягане а може би дори в почивките. Нещото което Лагерта мразеше , бе да я псуват. Но до някъде го разбираше , беше пребит от жена и сега се напи...Алкохолизмът е много лошо нещо. Лагерта хвана каната с твърдият алкохол и я надигна , без да казва и думичка. Изведнъж извърна поглед леко към съседната маса, хората веднага бяха офейкали , когато Дариус се разкрещя.
-Ти си алкохолик. - изрече го спокойно и някак забавно, тръгвайки да се смее. Посочи го с пръст леко и след това тръгна да ръкопляска. Алкохолът определено беше добър. Лагерта бе свикнала да пие на равно с мъжете. Но денят изпълнен с умора и задачи я беше скапал. Да не говорим за под грявката с онова гадно менте. Русокосата жена леко сложи ръце на коляното си като продължи да го гледа.
-На колко години си и отново амулета. Искам да знам и ще ти го изтръгна от устицата.
Каза с едно не човешко спокойствие. Леко се под хилна като пак надигна чашата.