If you never tell anyone the truth about yourself, eventually you start to forget.

Доста време Моргана се чудеше какво да прави със себе си и с това, което беше тя всъщност. Не знаеше кое щеше да е по – добре за нея да направи.. но й трябваше време, за да реши със сигурност какво искаше да прав. Затова известно време мислеше именно върху това .. върху магьосниците, върху това какво могат те в действителност. Не знаеше много, наистина. Затова й трябваше някой, който да можеше да й даде информация за това. За това какви са те, на какво са способни… истината беше, че не искаше да слуша нещо типично .. нещо, което всеки, който срещнеше да можеше да й каже. Искаше някаква по – полезна информация, която да не включва само това, че вещиците са опасни. Това вече го беше разбрала и не беше съгласна, но не го беше променила само заради откритието на Мануела, а защото просто за нея практиката на убиване на вещици не беше най – доброто, което можеше да се прави. Все още си мислеше, че можеха да се използват за по – важни цели и да допринесат с нещо, но явно беше, че не можеше да се противопоставя на Артур. Той беше кралят. Той щеше и той трябваше да решава .. може би знаеше по – добре от нея, все пак имаше много повече опит.
И точно това не й харесваше на Моргана. Тя нямаше опит. А й трябваше такъв, защото иначе не можеше да твърди нищо .. лесно беше да предложиш нещо и да се опиташ да го защитиш, но тя не се беше срещала с магове, че да знаеше какво беше и какво наистина правеха. Живееше единствено на приказките на хората и личното си мнение. Беше започнала да чете за тях … така де.. беше успяла да открие някакви книги, които бяха доста различни. Даваха много информация, но Моргана не беше сигурна коя точно щеше да й свърши работа. А и не можеше да стигне да ги дочете. Започна една от тях, но все не намираше време заради разни препятствия и постоянното й виждане с разни хора, които не можеха с нищо да разсеят вниманието й от основната й тема за размисъл. Личеше й, че наистина нещо я тревожеше, но това не я безпокоеше. Човек винаги можеше да измисли причина за не особено доброто си настроение. Имаше много фактори, които влияеха. Затова точно това не я притесняваше.
Вълнуваха я много неща и поради незнайна причина, си мислеше, че единствения подходящ човек, който можеше да попита за това, беше Валкирия. Тя може би не знаеше отговора на всичките въпроси на Моргана, но беше се срещала с магьосници, беше ги убивала. Тя знаеше какво да прави с тях, а на Пендрагон точно това й трябваше. Искаше да разбере как ставаше всичко това. Не на всяка цена, разбира се, но ако можеше да измъкне нещо, щеше да е добре. Със сигурност имаше много неща, които не знаеше и много й се искаше да ги научи, защото наистина за нея беше важно да има информация, която да се дължи на повече опит. Затова се обърна към Валкирия.. затова я повика. Надяваше се само да не се бави много, защото и тя като всяко живо същество беше наистина много любопитна.
Стоеше в стаята си, когато на вратата се почука, при което Моргана стана рязко и побърза да отвори.
- Здравейте. Радвам се, че дойдохте – каза, когато видя човека, който най- много от всички й трябваше в момента.

Нощите в двореца бяха далеч от тези в родината на русокосата "Валкирия". По някога студените вечери под небето и заскрежените поляни и липсваха. Как беше дошла на това място? Е отговорът беше очевиден ... желаеше го. Искаше да се откъсне от онзи скучен и мразовит свят в който всички я познаваха. Определено селищата на север , разсечени от огромният океан бяха отдавна опустели и нямаше бъдеще в тях. Вещиците и създанията също бяха започнали да се крият , а всичко онова за плячкосване отдавна се беше изчерпило. Та враговете им бяха бедни като църковни мишки, почвата беше замръзнала от векове. След някоя друга година щеше да бъде доста трудно прехранването им. Тази пуста зима можеше да убие всички или да ги направи по-силни. Но друга работа бяха тези земи в който беше сега. Можеше да работиш всичко и то на добра цена.
Уви в краят на краищата Лагерта свърши като нещо в което беше най-добра. - Инквизитор - тоест убиец на магове, вещици, вещери наречете ги както ви изнася. Работейки за кралят всичко беше сигурно , иронията която я преследваше сякаш не измаряше криле. Толкова много искаха да ги научи на начинът си за убиване , че вече и бе писнало да казва думата "не". Благодарение на досадниците си беше изкарала доста злокобно име. Или по-скоро репутация , кой би харесал компанията на една жена, която има остър език, може да те пребие но не и глупава. Е за това и си седеше самичка и нямаше проблем с това. Връзките с други създания не бяха кой знае колко важни за Лагерта. Въпросът тука касаеше оцеляване а не живеене сред тези хора. Тя беше севернячка а това определено я разграничаваше. Първо по едрото и тяло за жена , второ по силата а да не говорим по говорът. Гласът и беше леко груб но и властен , очите и сякаш събираха океаните и великата змия гънеща се по вълните. Фрея определено обожаваше тази жена щом я беше дарила с това да знае няколко езика. Вярно беше , че не можеше да пише и чете, но говорът и беше повече от перфектен.
Лагерта бавно премига оглеждайки се , всичките слугини бяха вторачили поглед в нея и огромният щит на гърбът и. Беше нахълтала в покоите на една доста важна жена. Рязко се обърна като изръмжа и стъпи тежко досущ като тропот на земята. След това реши да почука когато вратата се отвори, русокосата жена рязко пристъпи и след това нахълта. Скръсти ръце извъртайки поглед към въпросната "дама".
-За какво съм ви? Говорете на право сестро на Краля.

Не беше сигурна дали щеше в действителност да получи отговор на въпросите си. Често казано, досега беше виждала тази жена само от далече. Но никога така ... не си беше говорила с нея. Знаеше, че нямаше от какво да се притесняваше. Искаше просто да получи някакви отговори .. не на всяка цена, но щеше да е по - добре, ако поне нещо успееше да измъкне, защото наистина беше важно за нея да знае. Не знаеше само как искаше да подходи, за да разбере. Какво точно трябваше да направи ... не познаваше Лагерта и затова й се струваше, че може би нищо нямаше да успее да постигне. Може би трябваше първо да поразпита за нея преди да започне .. нямаше и идея какво да й предложи, за да може да получи нещо .. не знаеше какво искаше тя, че да си отвореше устата ... но за всичко това трябваше да помисли по - рано. Сега нямаше никакъв смисъл.
Както и да е .. щеше да се оправи. Едва ли щеше да бъде толкова сложно ... ако не се получеше от първия път, щеше да й предложи нещо .. ако не се получеше с предложението, то щеше да потърси друг източник на информация ... нито Моргана беше единствената, нито Лагерта беше. Освен това все още съществуваха магове .. не бяха съвсем изчезнали. Можеха бързо да бъдат намерени. И при това лесно можеше да разбере, което беше и най - важното в момента. Имаше и други варианти, което беше единственото, което в момента я крепеше да не се отчайва толкова бързо.
- Щом искате .. - каза, като леко се беше притеснила. - Трябва ми помощта Ви - леко се отпусна.
Не знаеше дали можеше да говори спокойно за това, но нищо не можеше да направи. Трябваше да го направи, защото беше важно за нея да знае .. и трябваше да спре да се лигави и да подходи малко по - сериозно ... нямаше от какво да се страхуваше или за какво да се тревожеше .. беше глупаво. Просто щеше да я попита някои неща и щеше да я пусне да си върви.
- Много ми е любопитно .. как правите всичко това? - гласът й вече не трепереше, както допреди малко. - Тоест ... как убивате магьосниците? - зададе въпроса си директно, без да украсява повече... наистина беше безсмислено .. нямаше време, че да си го губеше в това да се тревожи .. просто й беше интересно.

Русокосата жена бавно изтегли поглед към човекът , който я бе извикал. Направи няколко крачки на пред и се приближи на едни гърди разстояние към нея. Сините и очи потопени дълбоко в океанският мрак се срещнаха с тези на обикновената жена. Всъщност...този въпрос имаше причина. Лагерта скръсти ръцете си някъде под гърдите и продължи да изучава онези така интересни очи. Би се заклела , че тя е... Една лека усмивка се появи на лицето и. Всички я викаха за мисии , но това беше първият път в който някой я викаше само и единствено за въпрос. Валкирията бавно се пресегна и хвана китките на жената , обърна ги на обратно и се вгледа в чертите. Очите и сякаш не потрепнаха. Разликата в ръста им беше сравнително доста голяма , все пак Лагерта идваше от където всички бяха високи и по-силни. Секунда по-късно пусна ръцете и , като свали коланът с оръжията на гърбът и. Хвърли го на земята и след това щитът ги последва.Жената леко измести поглед към една кожа на земята , която беше близко до камината.
Бавно се приближи и изведнъж просто седна на нея. Протегна ръце към огънят и се вгледа в върхът на ноктите си. Определено можеше да ги различи, а притеснението и слабостта идваха от тази жена. Този страх щеше да я прояде и побърка, ето и как тръгваха всички убийци. Подтикнати от своите страхове , които ги правят ужасно слаби.
-И те са хора , госпожице. Прободеш ли ги кървят , изтръгнеш ли им орган умират. Не ги различава от нас с разликата , че тези тук са далеч по-слаби от онези в моята странна. Там и да ги прободеш в сърцето пак биха оцелели.
Лагерта замълча след тези думи, гласът и звучеше така сякаш, говореше за нещо толкова обикновено и ежедневно нещо при нея. За секунда прозвуча и като сякаш избива гниди. Секунда по късно бавно вдигна ръка и я сложи на врата си отмествайки косата си. Леко стисна меката плът като след това извъртя врат и той изпука.
-Е сега аз ще задам въпрос. Вещица ли сте?

Моргана не беше особено очарована от отговора, който бе получила. Сигурно беше така .. истината е, че тя беше запозната с вещиците, защото просто досега не я вълнуваха. Но вече имаше причина да мисли за тях .. имаше много причини всъщност. Като изключваше, че може би, евентуално, беше една от тях. Защото наистина не вярваше на това , въпреки че беше се заела с това да се увери. Не можеше да се опира само на нечии думи. Трябваха й по - силни доказателства. Досега не беше опирала до магия, защото не искаше да прави такава .. но и донякъде се боеше, че може би беше такава ... Знаеше, че не трябваше да говори с никого за това, защото наистина не беше безопасно.. но трябваше да понаучи нещо за тях.
- Разбирам - отговори на отговора, който наистина я разочарова, но все едно.
Важен беше въпросът, който й беше зададен .. очакваше това. Сама Моргана би попитала същото.
- Разбира се, че не. Не мислите ли, че ако бях, по - скоро щях да гледам да страня от Вас .. а не да Ви каня в покоите си - отговори спокойно.
Откакто зададе въпроса си, успя да се почувства много по - добре и по - комфортно и успя да се приспособи към условията, които й се предлагаха в този разговор.
- Истината е, че имам много сериозен проблем, който съм сигурна, че се предизвиква от вещица. Затова Ви попитах как ги убивате. Трябваше ми да знам, за да мога да се защитавам от тях, ако ме разбирате - допълни. - А щом е напълно достатъчно да бъдат наранени физически, значи може и да нямам проблеми повече.
Не й беше трудно да лъже и да гледа в очите. А и всъщност думите й не бяха лъжи.. човек никога не знае кога може да бъде нападнат от тези същества. Трябваше да бъде подготвена .. както между впрочем всеки в кралството.. щом като не ги приемаха, би трябвало всеки да знае как да се защити, щом като са толкова опасни, че да бъде и бъде ... Забранено тяхното съществуване по земите им.

Лагерта се обърна като я погледна леко озадачено , сякаш тази жена бе изпаднала в очите и. Тя наистина ли си мислеше , че е толкова просто? Ако беше толкова просто те нямаше да съществуват. Определено премълчаваше нещо. Лагерта се изправи като тръгна към нещата си, изкара мечът, който лежеше в добре обработена кожена ножница. Той беше дълъг и тежък , но жената го държеше с една ръка. По острието му имаше надписи на различен език от техният. Русокосата жена застана пред нея като вдигна мечът с една ръка и я погледна отново в очите.
-Ако беше толкова просто , нямаше да има смисъл от мен, мадам. Първо трябва да сте наясно колко МНОГО видове вещици и вещери има. Силите им варират от елементите в природата до всяко едно нещо което се сетите. Могат да са водни вещици, могат да бъдат некромансъри, могат да бъдат лечители. Има много варианти и вие трябва да ги разпознавате само като видите ръцете им.
Русокосата жена явно чакаше , момичето да вземе мечът. Не беше като да не го е правила преди, често и се случваше да помага на селяните. Не заради друго а защото и тя беше такава. Един обикновен фермер с меч и щит в ръка. Благодарение на своята сила си беше избила предни позиции, като войн жена но това тук нямаше никакво значение.
-Сега за доброто на всички , кажете ми цялата история. Защото ако искате помощта ми ще трябва да знам за какво помагам и как да ви обуча.
Лагерта беше в добро настроение . Явно дните прекарани в това място , вече започваха да и действат. Пре общаването не беше нещо хубаво особено когато имаше такъв пост. Можеше да я направи слаба и да срещне смъртта си прекалено рано. Но това нямаше значение , тя би чакала смъртта и Валхала с чест.