Heart of Valkyrie

Име:Лагерта  | Години: 27  | Аз съм: INQUISITOR | Лик:Katheryn Winnick

Век след век и накрая ера. Всичкото това време изплъзвайки се за не повече от няколко секунди, минаващо през един пясъчен часовник, отмерващ този свят.. Ирония е как твоят свят , който трае толкова дълго в твоите очи може да значи само един миг за тази ера или по-точно едно малко зрънце. Отронило се от този така жесток часовник. Днес си тук утре те няма... тези думи значеха много в душата на Лагерта. Онези които я познаваха и дадоха име, което се превърна в неин спътник. - Валкирията.

Тихите капки дъжд бавно се сблъскваха с покривите на къщите. Дрънченето на стомана огласи селището.Един тик и същевременно силен плясък на нечии ботуши в калните локви, създадоха силен тътен. Дъхът излизащ като огън в студеното пространството секна. Синя светлина се разля като гръмотевица излизаща от нечии ръце. Една златна коса се разля в въздуха и залитна на странни, гръмотевицата падна някъде назад а фигурата, която се бе хвърлила в успешен опит да избегне атаката сега седеше зад една стена на къща. Сините очи на младата жена, да точно така фигурата беше жена и името и бе Лагерта. Жената бавно извади щитът си който беше син и създаден от метална рамка с дървена площ. Бавно се изправи като го хвърли на земята  заби мечът така , че острието му да се вижда леко. Две непознати стъпки направиха няколко пируета на пред, бледите изтеглени ръце на пред изпълнени с магия бяха готови да стрелят. Лагерта бързо заобиколи къщата бягайки, почти безшумно. Бавно залепи гръб за друга стена и започна да пристъпва. Наведе се като изкара една малка кама от ботуша си. Още една стъпка...и после още една...магът не мърдаше, само бавно наблюдаваше и чакаше онзи меч да бъде вдигнат. Сините очи на Лагерта се съсредоточиха във гърбът на мъжът. Мракът за секунда сякаш се превърна в плащ закриващ движенията и всяко присъствие на Лагерта. Жената се усмихна леко като за секунда зениците и се разшириха. Стоманената кама се заби дълбоко в врата на мъжът. Въздухът и отново излезе като пламък от драконова челюст. Един тих крясък освобождаващ още сила, която спомогна на камата да навлезе още по дълбоко. Скоро червената течност на живота бликна а русокосата жена се изправи. Огледа се и скръсти ръце все едно нищо не е станало. Секунда след това извърна поглед в далечината, конският тропот я изтръгна от сънят на спокойствие.  Колко често вече и се налагаше да убива? Не...въпросът беше колко от тях бе намерила... Повечето си тръгваха, други се самоубиваха а трети вдигаха ръка срещу нея. Но Валкирите никога не падаха , защото имаха сребърен меч и криле. Жената бавно се обърна и изчезна в мракът.