Always do sober what you said you'd do drunk. That will teach you to keep your mouth shut.

Песни. Танци. Живот.
Толкова беше хубаво това селце. Добре, че се махна от Камелот за известно време. Наистина на човек му трябваше почивка .. далеч от хората, които познаваше. Наистина .. бяха му станали толкова скучни всички там, а тук имаше толкова разпалени девойки, които бяха готови да дадат всичко за някоя и друга кесия. И наистина добре се раздаваха. Беше тук само от няколко дни, но наистина беше впечатлен от красавиците, които дори изглеждаха много по - добрер от тези в кралския двор, което беше и причината за дългото му застояване тук. И сигурно скоро нямаше да си тръгне, в което сме склонни да се съмняваме, защото бе обиколил почти всички кръчми, които се предлагаха .. и наистина му стана тъпо. Може би щеше да се върне или пък скоро да смени дестинацията. Истината е, че не искаше да стои в този дворец .. толкова много правила, толкова много клюки .. тук никой нищо не разправяше за него, защото никой не знаеше кой е. Беше с благородническа кръв, но не беше от онези, които търсеха слава .. без нея беше много по - лесно да се живее. Правиш глупости и никой почти не запомня кой си, защото името ти просто не се е запомнило в историята на града, където се разпространява после в други такива. А като не знаеха кой си, беше по - възможно да си правиш, каквото си искаш, защото почти никога не стига никъде .. особено с име като Белфайър .. никой нямаше да си прави труда да го посмни, а после да разправя за него, като го разпространяваше из други места .. беше уморително. Спестяваше работа на хората.
Очите му шареха из масите, на които бяха наредени халбите, които бяха пълни с вино. Той не се беше напил особено. По - скоро се чувстваше леко унесен от музиката, които доставяха до ушите му музикантите. Приятна музика. Идеше му да стане и да потанцува .. Всичко беше толкова приятно. Изправи се от стола. Люшна се и при това падна, заедно със стола назад, а след това последва смях, който не можеше да удържи. Всички в кръчмата наред с него също не можеха да се сдържат. Въпреки неприятната поза, която беше заел, успя да скочи на крака, като отново залитна, но напред и се хвана за масата.
Беше трагикомично. Той беше отчайващ случай. Жесток кретен. Изобщо не заслужаваше да живее на този свят предвид жалкото си съществуване. Беше толкова безсмислено. Той не правеше нищо, с което допринасяше. Беше наситина жалко подобие на човек, което не заслужаваше да живее .. ами .. защото беше отвратителен човек. Нямаше маниери, обноски .. умееше само да се забавляваше и нищо друго не можеше да направи. Само хабеше хубавото вино и съсипваше красивите жени.. и не му пукаше за това. Наистина трябваше да бъде обезглавен. Нямаше друго спасение за него. Но това дори нямаше да е спасение, защото човек не можеше да изтрие белега за този идиот дори и да не помнеше физиономията му. Действията и подвизите му под полите на девойките си оставаха .. нищо, че името му не фигурираше и нямаше подпис върху бедрата на момичетата.
- Елена - извика, като погледна към една от жените, която не спираше да го сваля .. наистина, но не му изглеждаше особено привлекателна.
Хвърли й някаква сума, колкото да си плати виното и тръгна да излиза. Само че на изхода така излезе, че явно бутна някого, защото му се стори много трудно да отвори вратата, а поради това дори падна на земята. Вероятно върху някого, защото усети меко. Когато вдигна поглед вече разбра, че беше върху някаква жена. Виждаше я за първи път през живота си. Тръгна да се изправя, но пак падна върху нея .. горката .. този слон сигурно я е смазал.
- С..с..с.с - изсъска, колкото да каже "съжалявам", което обикновено не правеше .. затова като се усети и спря да говори за това, като се спря на "с"-то, с което приключи извинението си.
Преметна се и падна по гръб. Като след това погледна отново към момичето.
- Знаеш ли къде е изходът? Не мога да изляза от тук от много време .. виж .. спряха ме, да ме почерпят и едва излязох .. помогни ми, моля те - продума едва - едва.

Белфайър не беше толкова зле в действителност .. просто, когато човек пиеше, колкото и да беше малко или голямо количестовото, то оказваше голямо внимание ... затова бе изгубил развновесие. Но нали разбирате .. попадна на жена, красива при това. А това, че искаше да се добере до нея по толкова долен начин, беше наистина отчайващо и много отвратително. Но той не изпитваше угризения от мислите си .. особено щом като падна върху него и усети онова чувства, което за момент го накара да настръхне, усети онази тръпка, която всеки мъж на негово място би .. а той в пияно състояние не си правеше сметка за думите, действията .. не можеше да контролира дори тялото си, което така и не правеше ... особено когато попаднеше в подобна ситуация. Сега не беше по - различно. С може би едно дребно изключение, че съвсем не знаеше какво прави. Но беше наистина все едно. Моментните чувства, които усети, когато тялото му се докосна до нейното, останаха и след като вече не ги усещаше, което беше много по - важното и много по - ключовото.
Щеше да се прави на шут. И щеше да успее .. на сила или не, нямаше значение. За него никога не е имало. Той просто искаше да се задоволи и щеше да направи всичко, за да намери подходящото място да го направи. Бе успял да забележи многото хора зад момичето ... не можеше да го направи тук и сега. Щеше да е глупаво и нямаше да направи нищо.. освен това те щяха да й обърнат внимание, а и на него, което нямаше да е добре. Не обичаше да се отличава. Това не винаги водеше до добро, а той искаше да му се получи затова щеше да направи всичко по - силите си .. вече познаваше този град одстатъчно добре, а и не беше чак толкова пиян .. помнеше всичко достатъчно добре, за да можеше да се справи със себе си и да осъществи идеята, която се въртеше в главата му вече от няколко минути.
Чу думите й, но все пак му трябваше схема, по която да работи. Затова постоя около минута, две, за да може да осмисли. А и беше разсеян, което не беше добре за него, но какво да се правеше .. все пак не можеше да обръща внимание на всичко. Трябваше му време, за да потвори .. дано само тя не си помислеше, че е умрял, защото наистина така изглеждаше. После обаче премигна и със сигурност разсея всяка подобна мисъл.
Както и да е ... вече всичко можеше да започне, защото той нямаше търпение и все още помнеше допира му с момичето, който спомен само подхранваше желанието му и го засилваше още повече, което значеше, че е време, преди да направеше някоя глупост още тук.
Пое ръката й, когато тя му я подаде. Беше толкова мека .. леко студена .. може би заради времето, но беше .. хубава ръка. Нямаше какво да се заблуждава. Всъщност нямаше време да я огледа добре .. затова и го направи, когато наистина се опита да се повдигне и го направи, с което се изправи и се увери, че усилията му щяха да си заслужават. А той знаеше как да действа, за да постигнеше целите си .. дори тя много му помагаше .. изобщо тя щеше да свърши цялата работа. Изглеждаше мила, но това нямаше да й помогне сега. Дори напротив .. самата тя щеше да се хване в капана, който дори ще си заложи сама. Но не се знаеше .. може и на двамата да им станеше интересно, забавно .. на него щеше , независимо какво искаше тя.
- Благодаря - каза, когато застана на крака, но пак залитна, при което едва не се вкопчи в нея и не я прегърна, но се задържа на раменете й.
После направи крачка назад, отново се клатушна .. това беше дорбе, защото ако видеше, че е мега пиян, щеше да реши, че може би нямаше какво толкова да й направи, а и може би щеше да й стане жал, че и да го изпрати наистина до някъде, което щеше да е много по - добрия вариант, който направо щеше да си поиска.
- Отседнах ето там - каза и погледна към близкия хан, който всъщност беше почти пуст .. но пък и Белфайър не изглеждаше особено богат в тези си дрипи .. така, че беше напълно възможно да е там, макар че знаеше, че собственикът беше напуснал за няколко дни.. напълно умишлено. Имаше си работа и щеше да напусне тази вечер, което означаваше, че може би нямаше да има свидетели за това, което искаше да направи. А и тя сигурно нямаше как да знае дали там имаше някой .. винаги можеше да се справи с това. Мозъкът му все още функционираше нормално .. достатъчно нормално.. - Бихте ли ми помогнали да стигна до там .. - попита.
Предполагаше, че тя нямаше да има нищо напротив, защото мястото не беше далеч от тълпата .. щеше да може да се върне по - лесно, което щеше да е добре. В същото време се подпря на нея, защото ... разбирате, не можеше да "стои" изправен повече.

Наистина щеше да му е много, ама много лесно. Не предполагаше, че тя щеше да го направи, че щеше да му помогне. Честно казано си мислеше, че щеше да му се наложи да си търси нова, защото все пак все още беше в достатъчно добро съзнание, че да знаеше, че щеше да е глупаво да се опитва да я насилва пред всичките тези хора. Така щеше да му е по – лесно да се измъкне после, макар че тя изглеждаше не каква да е взета от улицата .. явно беше, че имаше нещо дори в дрехите й, излъчването й, което просто напомняше за благородническото потекло. Но нищо. Дори и така да беше, пак нищо не можеше да направи тя. Дори да беше от двореца .. той щеше да се погрижи да разбере дали беше така .. просто любопитство. Честно казано тя му изглеждаше леко позната и нищо чудно, ако някога я бе виждал.
А тя беше толкова наивна. Толкова мила. Разбира се, това не предизвика никакви кой знае какви чувства в сърцето му. Не се размекна нито за миг, защото .. ами искаше нещо и беше готов да го получи .. или да си го вземе. За него нямаше значение дали щеше да наранява, или щяха да го нараняват. Вълнуваха го други неща в момента.
Следваше я. Важно беше, че имаше чувство за ориентация и не беше сбъркала гостилницата .. все пак нямаше откъде да знае какво се въртеше в главата й .. а и той не трябваше да изглежда така сякаш имаше нещо в своята глава. Затова и се стараеше да не обръща внимание и да продължава да се прави, че едвам върви, докато ползваше за опора момичето. Слушаше я и направо едвам се сдържаше да не избухне в смях. Тя наистина му се беше вързала .. не знаеше дали той беше много добър актьор, или просто тя беше прекалено наивна, че да повярва на един пълен лъжец, какъвто беше той, всъщност.
Но нищо от това вече нямаше значение. Сега бяха тук. Точно където трябваше, а той беше напълно готов да действа. Беше прекарал достатъчно време до тази жена, че да знаеше, че не можеше да се стърпи нито секунда повече да не й се хвърли .. нали знаете .. хормоните понякога са достатъчни, за да бъде направена някоя непростима глупост .. макар че зависеше как щеше да реагира тя .. ако просто го приемеше, нямаше да е нищо лошо .. макар че тя не изглеждаше такава.
Мислите настрана.
Вече беше все тая. Равновесието му се наруши, при което отново падна върху нея, успявайки да я събори така, че да я вкара в гостилницата, което беше и целта му. Вратата изскърца напред, като почти се блъсна в стената, а след това почти сама се затвори. С малко помощ от Бей. Добре, че еше отключен .. явно собственикът е забравил. Надяваше се само тук да нямаше никой друг, защото иначе щеше да стане доста неудобно .. не че имаше значение .. буквално беше все едно .. съмняваше се, че в тази тъмнина някой би успял да го разпознае.
- Да .. това е – отговори все пак, продължавайки да играе своята игра.
Обаче не се извини, както направи по – рано. Макар че и тогава не успя, макар че с-скането му точно това би трябвало да изрази. Очите му светнаха .. най – сетне да му се случеше нещо интересно днес. Беше умрял от скука в онази кръчма. Беше ужасна вечер. Надиган се леко, колкото да я освободи от тежестта на тялото си, а след това я обърна към себе си. Истината беше, че почти не виждаше нищо. Нямаше и как в тази тъмница, но пак беше много по – добре от някаква светлина.
Погали лицето й, отметна косите, които бяха пред него. Не виждаше съвсем по описаните вече причини, но все още можеше да усеща. А и лунната светлина, която преминаваше през прозорците му даваше някакво предимство.. нямаше от какво да се оплаква. Беше получил жената, какво можеше да иска повече?
Наведе се към лицето й и целуна устните й, които бяха толкова меки, толкова приятни. Първо щеше да опита с добро .. все пак не искаше директно да започва зле .. можеше всичко между тях да се получи от само себе си, което щеше да е най – добре и за двама им, затова реши хем да й даде някакво време да реши .. хем да можеше да опита да избяга, че да му станеше по – интересно.

Слушаше я. Не много внимателно, защото беше заслепен от много по - различни неща, които много повече го вълнуваха. Например, колко красива му изглеждаше сега това .. момиченце, очевидно. Тя може би наистина не разбираше какво щеше да й се случи и още по - малко разбираше, че на него не му пукаше за някакви си стражи ... всеки нормален, би се плашил, наистина. Той обаче не беше нормален .. освен това беше пийнал. И нали знаете ... лошото поведение, което си има човек по принцип + лошото въздействие на алкохола = на изключително неприятна ситуация ... за момичето, разбира се. На него все щеше да му е добре.
Само че нещо много го дразнеше. Тя не спираше да говори. И все някакви безсмислици. Не можеше да живее така изобщо. Щеше да развали всичко. Затова щеше да предприеме някакви действия срещу това нейно говорене ... че и заплахи... представете си.. Тя май наистина не знаеше с кого си имаше работа. Него не му пукаше от нищо. Ако ще да беше сестра на краля, ако ще да беше дъщеря на Господ. Той нямаше страх и не се боеше от смъртта или от мъченията .. за това най - малко се безпокоеше. Какво си мислеше това момиченце? Че ще изплюе някакви думички и щеше да й се получи? Нещо не беше попаднала на правилния човек. Заплахите можеше да си ги остави за друг път. Но нямаше нищо да й казва сега. Какво щеше да си говори с нея ... ако започнеше да й обяснява, тя щеше да му отговаря, щеше да се ядосва, а той не искаше кой знае какво и колко много от нея. Щеше да свърши бързо. Тя започна да му става леко досадна. Наистина много говореше. Дори да не го правеше в момента, думите й отекваха в съзнанието му и все едно ги чуваше отново и въпреки че не беше така в действителност, продължаваше да й се дразни.
Беше се облякал по възможно най - селския начин ... човек не можеше да каже, че имаше нещо благородно с него. Беше облякал старите дрехи на Бранд ... при това бяха доста мръсни .. най - сетне да се отървеше от тях. Свали някаквото подобие на риза, а след това започна да я ръга в устата й ... искаше тишина. Освен това навън имаше хора. За него нямаше значение, но ако го хванеха, щяха да отнесе някоя тояга, а щом тя имаше стража, сигурно щяха да го заплашат, а какъвто беше пиян, не му се искаше. Не беше в състояние да се дуелира или пък да тича, че да се спасява. Не му трябваха проблеми, но най - големият му проблем, беше шума, който излизаше от устата й под формата на думи. Направо се изнервяше .. добре, че вече не можеше. И той щеше да се погрижи наистина да беше така.
Както и да е. Нямаше значение какво си мисли, защото наистина мислите му в този момент изчезнаха. Изобщо нямаше време да мисли. Изобщо не искаше да мисли. Беше излишно. Дори нямаше да говори. Искаше да направи само едно единствено нещо .. и това беше да се освободи от възбудата, която растеше в него от момента, в който беше се докоснал до тялото й, а това беше наистина много време. Представяте ли си колко време беше държал в себе си желанието си да проникне в нея?
Разтвори рязко краката й, а след това ги повдигна. Беше сигурен, че щеше да се дърпа. Беше невъзможно да не се. Предвид думите й. С едната си ръка повдигна роклята й, колкото да може да оголи бедрата й, докато в същото време държеше и с другата си ръка краката й, за да не вземе да го срита, макар чене можеше да направи кой знае какво, предвид състоянието му, а и фактът, че другата му ръка беше заета за много кратко. За един момент погледна в очите й. Беше  уплашена, но това не го накара нито за момент да потрепне, да се размекне, а знаете ли какво? Всъщност точно това му хареса ... да вижда страха в очите й. Затова и леко се засмя. Целуна челото й, а след това .. знаете ли .. искаше да целуне устните й... нямаше вече значение дали някой щеше да я чуе. Дръпна ризата от устата й и я хвърли някъде. Със сигурност щеше да я върне, защото тя щеше да продължи да му говори, а сигурно и да вика, защото беше логично да прави това ... както и да е. Беше все тая. Целуна я отново. Малко трудно, защото тя викаше и беше неизбежно. Но все пак успя да запуши устата й, като я целуна, но този път много по - грубо, като грубо вкара езика си в нея, а в същото време притискаше бедрата й към себе си. Тази жена щеше да го побърка. Както всяка друга ... но в момента беше тя така, че щеше да е тя, нямаше избор.

И пак започна да крещи. Наистина нямаше да се разбере с тази девойка. Никак даже. Затова щеше да предприеме предишното си решение и нито за миг нямаше да се поинтересува от това как то влиаеше на нея. Тя го беше идразнила напълно достатъчно. И този вой, този плач ... не можеше да разбере. В момента беше едно такова животно, че нямаше как да осъзнае какво правеше, но и да го направеше ... не можеше да спре да не се интересува. Неговите действия бяха изкрено не аргументирани, но бяха достатъчно силни, за да го подтикнат към всичко това.
Но мислите му нямаха значение ... те и без друго му липсваха. Отново набута ризата в устата й, че да млъкнеше, наистина. Защото иначе щеше да я приспи с шамар. За него нямаха значение сълзите й. Премина през тях набързо. Видя ги, но пък не се застоя. Сякаш те не представляваха нищо, а във всъщност описваха и изразяваха толкова много и различни емоции, които човек можеше да интерпретира по различни начини. Но моля ви, кажете ми, може ли един обезумял от страст грешник, да седне и да размишлява върху това, що за патос бе това от страна на този дразнещ под него елемент? Беше ли възможно изобщо да му влезне нещо в главата в момента? Отговорът беше супер прост ... естествено, че НЕ. Как? Та той не беше на себе си. Да оставим, че не размишляваше трезво. Поговорихме си за приключенията му в кръчмата, но споменахме ли слабостта му към жените? Особено невинните ... или придно невинните? Няма как по никакъв начин да бъде избегнат този така любопитен факт, който го водеше много повече от няколко глътки вино.
И тези молитви ... на кого се молеше тя? Защо се молеше? Да не би Бей да беше папата, свещеникът, че дори просто някой светец? Белфайър не представляваше нищо от това. Но не можем да кажем, че беше и обратното ... много проклетници посягаха върху това свещено място и го развращаваха с присъствието си, извършвайки все някой непростим грях. Всеки е човек и всеки греши и това е нормално. Друго нещо не беше нормално. И това беше случващото се в момента.
Изкушението е това, което дава път на всичко останало, повлича разума, а ако той самият не съществува ... то тогава в душата какво остава? Едно пълно и никакво нищо, с което човек не може да задоволи нито една своя потребност ... как ще се нахраниш с нещо, което в действителност изобщо не съществува? Очевидно, нали? Така е ... такова е. Видно. Много видно.
Изкуши се ... не можеше да не изтрие тези сълзи. Разбирате ли ... това беше, като да се оставеше човек да живее, без да има това, което обича. Напълно безсмислено съществуване ... така чувстваше, че трябваше да направи това. Не се интересуваше от чувтсвата й. Ако беше така, щеше да се е разкарал отдавна. Но беше все едно. Дали щеше да направи това, или не. Беше все едно. Той едва ли скоро щеше да види лицето й отново. Може би никога нямаше да го види, може би той никога нямаше.. не трябваше да мисли чак толкова за това. Беше лишено от смисъл ... какво можеше да направи една жена?
Хитростта обаче го повече. Не искаше да оставя отпечатъци другаде за присъствието си. Не беше нужно всички да знаят за това. Не им влизаше в работата, а и не искаше да му се мешаха. Беше си негова работа какво щеше да прави. А щом пък й се нагледа, взе, че свали панталоните си, колкото да извади атрибута си, който в момента много му трябваше и който наистина беше увеличил размерите си до неузнаваемост. Може би алкохолът беше причината за всичко това, но наистина се чувстваше изключително възбуден и изпитваше силната нужда да избухне, защото не можеше повече така.
Повдигна всички платове, които му пречеха, а след като ги събра в ръката си, преметна полите й към лицето й, с което скри гледната, но не умишлено. Всъщност нямаше подобна идея ... изобщо нямаше никакви идеи. Просто така се случи. Освободи ръцете й, този път напълно умишлено, колкото да си помисли, че може би имаше някакъв шанс да направи нещо, но когато тя опита, той отново ги хвана и затисна до тялото й.
Той всъщност беше напълно готови и в действителност го правеше. Настани се удобно, а след това освободи едната си ръка, като съвсем спокойно настани члена си във вагината й, което всъщност изобщо не се оказа особено лесно. Защото той не беше особено добре, тя много се движеше, но в крайна сметка успя, което не беше, разбира се, добре за нея, защото му се наложи да използва сила, а това не беше в нейна полза. Сигурно я заболя. Него изобщо. Всъщност дори се почувтсва доста добре, защото само в мига, в който успя да постигне целта си, той усети, че тя всъщност беше девствена, което той много лесно успя да усети, поради внезапно настъпилата наслада, а и лека трудност, с която бе успял да си проправи път към нея.
Разбира се, малкото му проучване по никакъв начин не промени намеренията му и никак не го накара да стопи яда си от непрестанните писъци, които както по - рано не спираха да бучат в главата му. Вкара члена си още по - навътре, при което усети как вместо да се освободи, започна да изпитва още по - силна тръпка. Пусна ръката си и хвана таза й. Нека ръкомахаше с реце. Какво пък ... по - зле за нея. Нека го ядосваше ... щеше да става още по - зле.